Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Домакинът ми се усмихва и потрива ръце.)

Доверието е горивото, което задвижва машината на капитализма. Нашата икономика ще съществува дотогава, докато хората вярват в нея. Както е казал великият Франклин Делано Рузвелт: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.“ Между другото, баща ми е измислил тази култова фраза. Или поне така ми е казвал.

Вече започваме да се надигаме — бавно, но сигурно. Всеки ден се откриват нови сметки в американските банки, регистрират се нови частни предприемачи, индексът „Дау“ 197 197 Индексът „Дау Джоунс“ показва състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Създаден е от редактора на вестник „Уолстрийт Джърнъл“ и основателя на компанията „Дау Джоунс“ Чарлз Дау. Индексът „Дау Джоунс“ е най-старият сред американските пазарни индекси и обхваща цените на 30 от най-големите публични компании в САЩ. — Б.пр. се вдига с пункт или два… Както става и с времето. Всяка година лятото става малко по-дългичко, а небето — една идея по-синьо. Всичко върви към по-добро. Трябва само да потърпим още малко.

(Изважда от леда две кафяви бутилки.)

Ще пийнете ли коренова бира?

(Това е исторически ден за „Обществото за защита“. Днес най-накрая са го признали за независимо подразделение на японските изкуства по самоотбрана. Сега основната мисия пред Обществото е да научи японските граждани да се защитават от живите мъртъвци. Тази амбициозна задача ще включва и усвояването на бойни техники със и без оръжие, заимствани от не-японските организации, както и помощ по внедряването на тези техники по целия свят. „Обществото за защита“ се е обявило твърдо против огнестрелните оръжия и в подкрепа на международното сътрудничество, с което вече набра голяма популярност и привлече към себе си вниманието на журналистите и високопоставените лица от почти всички страни на Организацията на обединените нации.

Томонага Иджиро стои начело на делегацията от страната-домакин; усмихва се и се покланя, докато приветства парада на гостите. Кондо Тацуми също се усмихва, наблюдавайки учителя си от другия край на залата.)

Знаете ли, аз всъщност не вярвам във всички тези духовни щуротии… Според мен Томонага е просто един смахнат стар хибакуша, ала той положи началото на нещо изумително; нещо, което без всякакво съмнение ще има огромно значение за бъдещето на Япония. Ако неговото поколение искаше да управлява света, то моето се съгласи светът — или по-скоро вашата страна — да управлява нас. И тези две пътеки насмалко да доведат до унищожаването на родината ни. Затова трябваше да има и трети път — някъде по средата, може би най-приемливият от всички, — където да понесем отговорността за собствената си защита, ала не тъй арогантно и драстично, че да предизвикаме гнева и ненавистта на другите държави. Не мога да кажа дали този път е правилен, или не; бъдещето ми се струва твърде мъгляво, за да се правя на прорицател… Каквото и да стане обаче, аз ще следвам сенсей Томонага по тази пътека, заедно с всички онези, които се присъединяват към нас с всеки следващ ден. Само „боговете“ знаят какво ни очаква в края на пътя.

(Филип Адлер довършва питието си и се надига да си ходи.)

Изгубихме нещо много по-важно от хората, които изоставихме в лапите на живите мъртъвци. Това е всичко, което исках да ви кажа.

(Приключили сме с обяда и Юрген рязко изтръгва сметката от ръката ми.)

Моля ви! Аз избрах ресторанта и държа да ви почерпя. Преди не можех да понасям тази кухня — приличаше ми на бълвоч! Един следобед обаче сътрудниците ми — тези млади сабри 198 198 Евреи, родени на територията на Израел. — Б.пр. с техните екзотични вкусове! — ме доведоха тук. „Просто опитайте, стари йекке 199 199 Дружеско обръщение, използвано от сабрите към евреите от Западна Европа и най-вече Германия. — Б.пр. !“ — агитираха ме те. Така ме наричаха, йекке. Между другото, тази дума буквално означава „нервак“, а по една случайност това е и официалното название на немските последователи на юдаизма… Всъщност младежите бяха прави и за едното, и за другото…

Навремето попаднах в програмата „Киндертранспорт“ Тя представляваше последната възможност за извеждане на еврейските деца от Германия. Тогава за последен път видях най-близките си хора измежду живите… В едно малко полско градче има мъничко езерце, където хвърляха пепелта. Езерцето и досега е сиво — повече от половин век по-късно…