Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Храчи Във водата.)

Да го каже на китовете.

(Тод Уайнио ме изпраща до перона, наслаждавайки се на кубинските цигари (със 100 процента съдържание на тютюн), които му подарявам на сбогуване.)

Да, случва се понякога да се срина психически… за няколко минути… или за час. Доктор Чандра обаче ми казва, че това е нормално. Провежда консултациите си тук, в Министерството по въпросите на ветераните. Веднъж ми каза, че няма нищо притеснително в подобно нещо — че това си е съвсем в реда на нещата, както от време на време се случват неголеми земетресения… Според него истинската опасност се крие по-скоро в онези, които не страдат от подобни „дребни пристъпи“…

Има моменти, когато нещо съвсем незначително провокира такъв пристъп у мен. Някакъв мирис или глас, който ми звучи познато… Миналия месец например обядваме и изведнъж по радиото пуснаха една песен… Не мисля, че е за войната, дори не знам дали е изпълнявана от американец… Акцентът и някои думи звучаха по-различно, обаче припевът… „Боже, помогни ми, бях само на деветнайсет!“

(Проехтява камбанен звън. Влакът ще потегли всеки момент. Хората започват да се качват във вагоните.)

Странно, нали? Най-яркият ми спомен да се превърне в нещо като национална икона на победата.

(Тод кимва към гигантския стенопис зад нас.)

Това сме ние. Стоим на брега на река Хъдзън, откъм страната на Джърси, и гледаме как слънцето изгрява над Ню Йорк. Казаха ни, че днес било Денят на американската победа. Никой не извика „Ура!“, нямаше радостни възгласи, нямаше празненства… Всичко ни беше като в мъгла. Едва ли някой от нас можеше да повярва, че това е истина. Мир? Какво, по дяволите, означаваше това? В продължение на толкова много време се бях сражавал, бях убивал, бях се страхувал и бях очаквал смъртта, че бях започнал да приемам всичко това за даденост… Просто бях свикнал с този тип съществувание и ми се струваше, че ще я карам по този начин до края на дните си. Ето защо си казах, че просто не можеше да е вярно; че тези приказки за победата, за мира и за края на войната са само сън. Между впрочем, не само тогава; от време на време отново се чувствам по абсолютно същия начин, когато си припомням онзи далечен ден и онзи изгрев над Града на Героите.

Специални благодарности на съпругата ми Мишел за невероятната й любов и подкрепа.

На Ед Виктор, задето положи началото.

На Стив Рос, Люк Демпси и целия екип на „Краун Пъблишърс“.

На Т. М., задето ми пазеше гърба.

На Брад Греъм от „Уошингтън Поуст“; на доктор Коен, доктор Уайтман и доктор Хейуърд; на професор Грийнбъргър и професор Тонгън; на равин Анди, на отец Фрейзър; на сонарните инженери от базата за подводници в Бордо; на „Б“ и „Е“; на Джим, Джон, Джеси, Грег, Хонупо и на татко за „Човешкия фактор“.

Най-накрая — огромни благодарности към тримата, които ме вдъхновиха за написването на тази книга — Стъдс Търкъл 205 205 Луис „Стъдс“ Търкъл (1912–2008) — американски писател, историк, актьор и журналист, известен с прозвището си „Гласът на Америка“. Въздига живия разговор до форма на изкуство. Пионер на така наречената „неписана история“ (вж. книгата му „Добрата война“). — Б.пр. , генерал сър Джон Хакет 206 206 Джон Уинтроп Хакет (1910–1997) — роден в Австралия британски военен и писател, бивш шеф на северното крило на НАТО. Сред произведенията му се открояват публикуваният през 1978 г. роман „Третата световна война — август 1985“, разказващ за сблъсък между СССР и САЩ. — Б.пр. и — разбира се — ужасяващият гений на Джордж А. Ромеро 207 207 Култов американски хорър режисьор, който през 1968 г. реализира нискобюджетната независима лента „Нощта на живите мъртви“, превърнала се в еталон за поджанра на зомби филмите. — Б.пр. .

Обичам те, мамо.

Синът на автора — Б.пр.

Периодът на Трите царства обхваща времето между 220 и 200 г. и е описан в историческия роман „Троецарствие“ от Луо Гуанджун (1330–1400). — Б.пр.

Селянин (кит.). — Б.пр.

Откъс от „Цитати от председателя Мао Дзъдун“, първоначално публикуван в документа „Обстановката и нашият курс след победата във войната срещу японските завоеватели“, 13 август 1945 г. — Б.а.

Довоенна марка автомобили, произвеждани в Китайската народна република. — Б.а.

Неолитна култура, характерна за средното поречие на Хуанхъ от периода между пети и втори в. пр.Хр. — Б.пр.