Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Казват, че никой не е успял да преживее Холокоста. Даже онези, които теоретично са оцелели, са били до такава степен осакатени и изкорубени отвътре, че предишната им душа и самоличност са изчезнали завинаги. Бих искал това да не е вярно. Защото ако е вярно, значи нито един от хората, които сега живеят на Земята, не е оцелял след тази война.

(Майкъл Чой се е облакътил на леера 200 200 Парапет на палубата на кораб. — Б.пр. и се взира в хоризонта.)

Знаете ли кой на практика изгуби Z-тата световна война? Китовете. Просто нямаха никакъв шанс, когато в морето се изсипаха няколко милиона гладни хора и половината граждански флот на света бе преобразуван в риболовни кораби… А и не ти трябва кой знае какво. Само една дълбоководна бомба, пусната от хеликоптер, не твърде близо — целта все пак е да оглушиш животните, а не да ги разпарчетосаш… Клетите морски бозайници забелязваха прекалено късно опасността. Детонацията можеше да се чуе на цели километри, да не говорим за писъците… Няма по-добър проводник за звука от водата.

Загубата бе чудовищна и не трябваше да си някой вманиачен на тема зоология, миришещ на пачули зубър, за да оцениш мащабите й. Баща ми работеше в „Сркипс“ — не в клермонтския девически колеж, а в океанографскя институт край Сан Диего. Между другото, оттам се зароди любовта ми към океана и затова избрах да служа във военноморските сили… Беше просто невъзможно да откъснеш поглед от калифорнийските сиви китове. Величествени създания… Популацията им тъкмо бе започнала да се разраства, след като почти ги бяхме докарали до пълно изчезване. Бяха престанали да се боят от нас и понякога човек можеше да доплува до тях и дори да ги погали. Те бяха в състояние да ни убият на мига — само с един замах на четириметровия си опашен плавник, само с едно движение на трийсеттонното си туловище… Първите китоловци ги бяха нарекли „дяволски риби“ заради яростта, с която се съпротивляваха, когато бъдат уловени. Знаеха, че няма да им навредим. Само когато имаха новородени малки, ни оттласкваха внимателно с опашките си, намеквайки ни, че е желателно да се отдалечим. Излъчваха такава красота, такова благородство с огромната си сила и грациозните си движения… Да, калифорнийските сиви китове бяха наистина впечатляващи създания, а вече ги няма… Както ги няма и сините китове, и финвалите 201 201 Финвалът е второто по големина животно на планетата след синия кит. Достига дължина от 27 метра. Както и останалите едри китове, финвалът е силно засегнат от масовия улов през двайсети век; предполага се, че в момента са останали по-малко от три хиляди екземпляра. — Б.пр. , и гърбатите китове, и гладките китове… Разправят, че са забелязвали отделни белуги и нарвали 202 202 Нарвал — арктически зъбат кит, близък родственик на белугата. Характерен за него е дългият рог на мъжките, който всъщност представлява силно удължен горен ляв резец (подобно на бивните на слона). Затова понякога го наричат морски еднорог. — Б.пр. , оцелели под арктическите ледове, но навярно числеността им е недостатъчна за възстановяването на видовете им… Знам, че тук-там все още са се съхранили няколко стада косатки, обаче при днешните нива на замърсяване и оскъдното количество риба, останала в Световния океан, прогнозите не са никак оптимистични… Дори майката природа да даде на китовете-убийци 203 203 „Killer whale“ (букв. „кит убиец“) е англоезичното название на косатката — най-големият представител на семейство делфинови. Тя се среща във всички океани и е бозайникът с най-обширен ареал на местообитание след човека. Храни се най-вече с риба, морски костенурки, пингвини, тюлени, акули и дори с някои млади или по-дребни китове. — Б.пр. някакъв шанс, за да се приспособят към промените подобно на някои динозаври, исполинските им нежни събратя вече са безвъзвратно изчезнали. Също като във филма „О, Господи!“ 204 204 Комедия от 1977 г. на режисьора Карл Райнър. — Б.пр. , където Всевишният предлага на Човека да сътвори скумрия от нулата. „Видя ли, че не можеш!“ — казва му той. Да, освен ако някой генетичен архиватор не е успял да се добере до тях преди дълбоководните бомби, просто няма как да възстановим калифорнийските сиви китове.

(Слънцето потъва зад хоризонта. Майкъл Въздъхва тежко.)

Ето защо, когато следващия път някой тръгне да ви обяснява, че истинската загуба в тази война е била „нашата невинност“ или някоя „неотменна частица от хуманността ни“.