Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Най-трудно обаче ми беше да накарам Мейз да не се разсейва и да се придържа строго към изпълнението на конкретната мисия. Тя все искаше да се бие. (Усмихва се и поглежда с любов спящия дакел.)А това си беше напълно излишно, при положение че разполагаше с отлична охрана и трябваше да се концентрира само върху своите задачи. Понго и Парди винаги правеха всичко възможно, за да може Мейз да стигне безпрепятствено до целта си, след което търпеливо я чакаха да приключи и я връщаха вкъщи жива и здрава. А не бяха редки и случаите, когато пътьом даже обезвреждаха по няколко зомбита…

Но плътта на живите мъртъвци не е ли опасна?

О, разбира се, ала те никога не ги хапеха. Това неминуемо би ги убило. В началото на войната се натъквахме на множество трупове на полицейски кучета. Просто си лежат, без никакви рани, и чак след време започнахме да разбираме, че смъртта им е настъпила, след като са ухапали заразен. Ето защо дресировката е толкова важна. Кучето трябва да умее да се защитава. Зак има редица физически преимущества, ала способността да пази равновесие не е сред тях. По-едрите кучета можеха да блъснат зомбито между плешките или по-надолу и да го повалят по корем на земята. По-дребните пък се бутаха в краката на мъртвеца или подсичаха коленете му отзад. Мейз например предпочиташе точно това и редовно ги поваляше по гръб!

(Кучето се размърдва.)

(Събеседникът ми се обръща към Мейз)О, извинявай, миличка. (Гали я по врата.)

(Отново вдига поглед към мен.)Докато Зак се изправи на крака, минават поне десет-петнайсет секунди…

Естествено, нямаше как да се разминем без жертви. Някои кучета падаха, чупеха по някоя кост… Ако мястото на инцидента не бе далеч, кинолозите вдигаха пострадалото животно и го отнасяха на безопасно място. В повечето случаи кучетата дори се връщаха към активна служба след възстановяването си.

А в останалите случаи?

Ако К-9 се бяха отдалечили прекалено много, примерно на операции тип Примамки или ПДР… твърде далеч за спасителните отряди и твърде близо до Зак… Специално по този повод поискахме разрешение за „зарядите на милосърдието“ Това представляваха малки гранати, които можеше лесно да бъдат прикрепени към екипировката на кучето и впоследствие да бъдат взривени дистанционно, в случай че няма никакви шансове за спасение. Обаче така и не ни ги отпуснаха. „Напразно прахосване на ценни ресурси“ — гласеше отговорът на бюрократите. Значи да сложиш край на мъките на войника си беше напразно прахосване на ценни ресурси, а това да го превърнеш във „Фрагмут“ — не!

Бихте ли пояснили?

„Фрагмути“ — това беше неофициалното название на програмата, която за малко — ама наистина за малко! — да получи зелена светлина. Някакъв кретен в щаба бе прочел, че по време на Втората световна война руснаците използвали „противотанкови кучета“ — прикрепяли взривни устройства на гърбовете им и ги обучавали да се завират под нацистките танкове. Вече под бронираната машина, кучето се надигало и притискало контактния детонатор в долната част на корпуса й, в резултат на което и танкът, и животното ставали на парчета. Единствената причина, поради която Иванушките прекратили тази тактика, била същата, поради която програмата така и не бе въведена у нас — ситуацията престанала да бъде критична… В този ред на мисли изниква въпросът: колко критична са очаквали да стане?

Щабните така и не отговориха на този въпрос, но според мен онова, което в действителност ги възпря да направят тази глупост, беше лавинообразната заплаха от повторения на „случая Екхарт“ Чували сте за това, нали? Сержант Екхарт, Бог да я благослови! Тя беше старши кинолог и работеше в ГАС 166 166 ГАС — група армии „Север“. — Б.а. . Не я познавах лично, никога не съм се срещал с нея… Докато изпълнявал мисия „Примамка“ в околностите на Литъл Рок, партньорът й паднал в яма и си счупил крак. Живите мъртъвци се намирали едва на няколко крачки от него. Щом зърнала това, сержант Екхарт грабнала автомат и се хвърлила към него. Някакъв офицер препречил пътя й и започнал да й дрънка за задълженията и отговорностите на войника, напомняйки й, че има строги заповеди, които трябва да следва. Екхарт изпразнила половината пълнител в устата му. Военната полиция тутакси я повалила на земята, а междувременно тя слушала как изчадията обкръжават партньора й.

Какво станало с нея?