Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Клати глава.)

Същевременно аз стоя прегърбен там и наблюдавам картината от камерата на моя партньор, които се прокрадва през някаква гора, блато или град. Градовете и селата… там беше най-опасно. Именно в такива мисии беше специализирана моята група. Кучешкият град. Чували ли сте някога за него?

Градската военна школа на К-9?

Точно така, беше си истински град — Мичъл, щата Орегон. Изолиран, изоставен и все още гъмжащ от живи мъртъвци. Кучешкият град. Всъщност трябваше да бъде наречен „Териерският град“, понеже в Мичъл работеха предимно малки териери. Керн териери, норич териери и Джак Ръсел териери, несравними при работа в тесни пространства и сред развалини и отломки… Лично аз работех с дакел. Представителите на тази порода са идеалните градски бойци. Те са силни, умни и — особено по-дребничките — се чувстват съвсем нормално в закрити и малки пространства. Между другото, именно с такава цел и са развъдени — на немски „дакел“ означава „куче за лов на язовци“ 164 164 Като куче за подземен лов (на язовци, лисици и енотовидни кучета) породата е създадена в Германия. Наименованието й произлиза от нем. dachs („язовец“) и hund („куче“). В процеса по създаване на породата са взели участие шотландският териер, денди демонт териерът, спаниелът и др. — Б.пр. . Поради тази причина някои ги оприличават на кренвирши. С тази форма на тялото дакелите без проблеми могат да се напъхат в тесните и криволичещи подземни тунели, които язовците са си прокопали за леговища. Сам разбирате, че те по рождение си бяха приспособени към водене на бой в тръбопроводите, каналите и шахтите на градовете. Способността им да се провират през тръби, вентилационни отверстия, между стените и където там се наложи, без да изгубят присъствие на духа, беше най-важното им качество за оцеляване.

(Прекъсват разговора ни. Сякаш по дадена команда, към Дарнъл докуцуква куче. Изглежда доста възрастно. Женско е. Муцуната на животното е посивяла, а козината по ушите и опашката е опадала и отдолу прозира голата кожа.)

Дарнъл (към кучето): Хей, как си, малка госпожице?

(Събеседникът ми я вдига внимателно и я полага в скута си. Тя е дребничка, едва ли тежи повече от три-четири килограма. Прилича ми на гладкокосмест миниатюрен дакел, но тялото й е по-късо от характерното за породата.)

(Към кучето):Как си, Мейз? Добре ли си? (Обръща се към мен):Цялото й име е Мейзи, но никога не сме я наричали така. „Мейз“ 165 165 Maze (англ.) — лабиринт, плетеница. — Б.пр. й подхожда повече, не смятате ли?

(С едната си ръка Дарнъл масажира задните й крака, а с другата я чеше по шията. Кучето го гледа с мътните си, засегнати от тежка форма на катаракта очи. Ближе дланта му.)

Чистокръвните се оказаха голямо разочарование. Бяха прекалено нервни и прекалено податливи на заболявания, както често става с кучетата, развъждани от чисто естетически съображения. Ето защо гледахме новото поколение (посочва към животното в скута си) да е плод на кръстоски, които да увеличават както физическата им издръжливост, така и психическата им стабилност.

(Кучето вече е заспало. Дарнъл понижава глас.)

Бяха силни и преминаваха през много тренировки — не само индивидуални, но и в групи за ПДР-мисии. Дългите дистанции, особено из дивите местности, винаги носят рискове. И то не само заради зомбитата, но и заради дивите кучета. Помните ли колко опасни бяха станали? Някогашни домашни любимци и бездомни помияри, деградирали до неузнаваемост и обединени в смъртоносни глутници. Обикновено сновяха из зоните с по-ниска степен на заразеност и си търсеха плячка. Представляваха перманентна заплаха. Поради тази причина множество ПДР-мисии биваха отменени… докато не въведохме тактиката на ескортите.

(Кима към спящото куче.)

В нейния случай имаше два охранителя. Понго, който представляваше кръстоска между питбул и ротвайлер, и Парди… не знам какво точно представляваше, но изглеждаше като хибрид между овчарка и стегозавър. Не бих пуснал никой да се доближи до тях, ако не бях покрил базовия норматив с кинолозите им. Направих ги първокласна охрана. Четиринайсет пъти те отблъсваха дивите глутници и на два пъти встъпиха в сериозни схватки. С очите си видях как Парди настигна един стокилограмов мастиф и раздроби черепа му с мощните си челюсти… Звукът беше ужасяващ дори през микрофона на екипировката му…