Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Живите мъртъвци вече се стичаха от всички страни. Излизаха иззад стената, нахлуваха по фланговете и даже ни изненадваха откъм тила. Тогава получихме заповед от тлъстаците от командването да се престроим във формация РС.

Укрепен квадрат 158 158 На английски „укрепен квадрат“ е „reinforced square“ (RS). — Б.пр. ?

Или „Радж-Сингх“. Навярно са го кръстили на името на човека, преоткрил и усъвършенствал тази бойна формация. Оформихме плътен квадрат, отново в две редици от всяка страна, като транспортните средства и всичко останало бе разположено в центъра му. На практика това си беше доста опасна игра, понеже ни отрязваше пътя за отстъпление. В интерес на истината, при първото прилагане на този похват в Индия нещата не са се получили, но само защото на тамошните войници са им свършили мунициите. Между другото, и ние нямахме никаква гаранция, че това няма да ни сполети. Ами ако офицерите не са предвидили този развой, не са взели достатъчно патрони или са подценили немъртвите твари? Щеше да се повтори фиаското от Йонкърс. И то в много по-лош вариант, защото този път никой нямаше да се измъкне жив.

Обаче вие имахте достатъчно боеприпаси…

Даже повече от достатъчно. Машините бяха натъпкани до козирката. Имахме вода, имахме си и солидни запаси… Искаш пет минути почивка? Само вдигаш винтовката си и някой от сандлърите мигом дотичва при теб, за да заеме твоето място на огневата линия. Междувременно ти хапваш блокче „И-порцион“ 159 159 От „Интелигентен порцион“ — специални полеви дажби, разработени за максимална питателна усвояемост и ефективност. — Б.пр. , измиваш се, протягаш се и изпразваш мехура си. В действителност никой не искаше да си взима почивка по свое желание, но го правехме заради ПУ-екипите 160 160 ПУ — съкратено от „Преумора“. — Б.а. , съставени от военни психиатри, които наблюдаваха поведението на всеки редови боец. Те бяха редом с нас още от първите дни на ученията, познаваха всеки по име и физиономия и разбираха — не ме питайте как! — кога напрежението от боя си казва думата. Ние например не го усещахме, да не говорим за мен… Пропусна ли обаче два пъти целта, или ако започна да стрелям примерно през половин секунда, вместо през една, нечия ръка ме потупваше по рамото и аз осъзнавах — време е за петминутния отдих. И преди да се усетя, отново бях в строя — с облекчен мехур, със сит стомах и без схванати мускули… Разликата е просто огромна и всеки, който си мисли, че бихме минали и без това, нека се опита всяка секунда да стреля по движещи се мишени в продължение на петнайсет часа.

Какво се случи през нощта?

Светеха ни мощните прожектори на нашите машини — фаровете им бяха покрити с червен филм, за да не пречат на нощното ни зрение. Единственото, което ни се струваше малко зловещо в среднощния бой, беше сиянието, появяващо се при проникването на куршума в черепа на Зак. Поради тази причина се наричаха „Чери ПАЙ“ — ако химическите компоненти на заряда не са смесени правилно, той се разгаря толкова ярко, че очите на изчадията пламват в алено. Тези горящи червени очи, застинали във времето миг преди рухването на зомбито, просто не могат да се забравят.

Как разбрахте, че битката е свършила?

Когато спряхме да стреляме! (Смее се.)Не, сериозно — това е доста добър въпрос. Някъде около четири сутринта напорът на изчадията започна да утихва… Главите вече не се подаваха толкова често над барикадата от гърчещи се тела. Воплите и стенанията заглъхваха. Офицерите не ни казаха, че атаката почти е приключила, обаче ние виждахме как гледаха в перископите си и говореха по радиостанциите си… Виждахме и облекчението, изписано на лицата им. Може би последният изстрел прозвуча малко преди разсъмване. После зачакахме първите слънчеви лъчи. Гледката беше доста страховита — слънце, издигащо се над колосален пръстен от трупове. Сякаш бяхме зазидани и изолирани от света от стена от плът, поне шест метра висока и минимум трийсет дълбока. Не мога да ви кажа колко точно бяхме убили по време на сражението, понеже цифрите винаги се променят в зависимост от онзи, който ги огласява.

Снабдените с булдозерни лопати хъмвита трябваше да ни проправят път през пръстена от зомбита, за да можем да се измъкнем навън. Не всички изчадия бяха мъртви; някои не бяха успели да дойдат навреме за купона и се появяваха чак сега, а други се опитваха да се изкатерят по главите на ликвидираните си събратя и да се скрият в планината от тела. Когато започнахме да ги заравяме в дълбоките ями, те масово запълзяха навън… Това беше единственият път, когато пуснахме в действие сеньор Лобо.