Илса Бик - Пепел

– Ела тук.

Стиснала зъби, за да не заплаче, Ели се хвърли в прегръдките ù и долепи лице до врата на Алекс, която я повдигна и я притисна към себе си. Мина изскимтя, отстъпи няколко крачки назад, след което се сгуши отново до Алекс. След малко тя усети,че момичето се успокоява, мускулите му се отпускат, а ароматът му става по-пълен: индийско орехче и топла ванилия. Никой от тях не помръдна, нито се обади – с изключение на кучето, което въздъхна и подуши косата на Ели.

От другата страна на пламтящия в оранжево огън Алекс забеляза, че Том се размърда в палатката си, след което се чу плавното разкопчаване на ципа. Той отметна платнището и се измъкна навън. Гъстата му коса беше разрошена, а лицето – набраздено от съня.

– Алекс, защо... – Щом ги забеляза, той млъкна и се спря нерешително.

Без да продума, Ели се отдели от Алекс и се втурна право към Том, който се отпусна на колене, щом момичето се хвърли в прегръдките му.

– Съжалявам – рече му тя, заровила лице в ризата на Том. – Моля те, Том, не ме мрази.

– Скъпа, никога не бих могъл да те намразя – отвърна той. Ръцете му прегръщаха Ели, но очите му бяха приковани в Алекс. – Много съжалявам. Ще се постарая никога повече да не те наранявам.

– Аз също. – Ели избърса сълзите си и на лицето ù се появи плаха усмивка. – Запалих огъня.

– Сама ли?

– Съвсем сама. – Алекс преглътна, усетила внезапно, че буца засяда на гърлото ù. – Защо не се измиете? А аз ще сложа закуската.

– Може ли да заведа Мина на разходка? – попита Ели. А когато Том се поколеба, тя додаде: – Ще бъда внимателна. Вчера нали ходихме и всичко беше наред. А тази сутрин се наложи да потърся подпалки за огъня.

– Добре. – Погъделичка я той по гушката. – Не се отдалечавай, чу ли?

– Дадено – отвърна Ели, след което се хвърли на врата му и го изненада с внезапна силна целувка по бузата. – Хайде, Мина! – извика тя и тръгна напред, подскачайки.

Кучето направи три крачки, спря и, махайки с опашка, се обърна и погледна към Алекс.

– Не гледай към мен – рече Алекс на кучето. – Аз трябва да приготвя закуската.

– Мина! – Ели чакаше в избуялата кафява трева, която стигаше чак до кръста ù. Снегът се спускаше над раменете ù като мека фина завеса. – Ела тук!

– Хайде, момиче, върви – подкани я объркано Алекс. А после кучето я изгледа укорително и се спусна след Ели. Алекс се обърна към Том, който се приближи и застана до нея. – Хм, това беше странно. Говоря за кучето.

– Може да е гладно – отвърна разсеяно Том, загледан след детето и кучето, чиито силуети изглеждаха вече размити зад плътното було на завихрените в танц снежинки.

– Наистина държи на теб.

– А аз държа и на двете ви – отвърна той все така загледан подир Ели, въпреки че там не се виждаше нищо друго освен сипещия се сняг. – И наистина мисля нещата, които казах. Никога не бих я наранил, нито пък теб. По-скоро бих... – Той поклати глава.

– Хей. – Отблизо се виждаше, че по страните му е избила трескава червенина; миризмата му беше топла и наситена. Искаше ù се да можеше също като Ели просто да се гушне в прегръдките му, без това да предизвика никакви въпроси. – И аз се чувствам така.

Той сведе поглед към нея, а снежинките полепваха като фини, изящни люспици по косата му.

– Наистина ли?

Бяха съвсем близо един до друг и тя забеляза пулсиращата вена на врата му.

– Да, наистина.

– Тогава искам да ми обещаеш нещо – рече той.

Алекс долови лудешкото силно бумтене на сърцето си.

– Какво е то?

– Обещай, че ако се променя – започна Том, – ще ме убиеш.

– Какво? – зяпна смаяна Алекс. – Да не се полудял? Нямам намерение да обещавам такова нещо!

– Алекс, налага се . – Погледът му припламна. – Това не е игра. Никой от нас не знае какво ще се случи. Бих могъл да се променя, бих могъл да нараня теб или Ели. Може да не съм в състояние да се овладея. Затова не бива да се колебаеш. Започна ли да се променям, просто трябва да го направиш.

– Защо изобщо разговаряме на тази тема? – Тя отстъпи леко назад. – Нямам намерение да го обсъждам.

Ръката му се стрелна и улови нейната.

– Не бива да бягаме от проблема. Трябва да поговорим за това сега , докато все още можем.

– Том, от тогава минаха седмици.

– Но това не означава, че сме в безопасност.

Тя също го знаеше.

– Но защо смяташ, че може да се случи на теб? Никой от нас не е застрахован. Нито аз, нито дори Ели.

Той поклати глава.

– Не и тя. Мисля, че е прекалено малка. Самата ти го каза, дъщерята на Лари е била в цикъл. Хормоните ù...