Илса Бик - Чудовища - част 2

- Зле е. Алекс! - изкрещя Том през рамо. - Вземи узито!

На мига тя отпусна лакти и мосбергът посочи небето. Извърна се и едната ѝ ръка се протегна за новото оръжие. Щом пръстите ѝ се сключиха около приклада на узито и усети, че е хванала, Крис пусна. Но тя погледна нагоре. Очите им се срещнаха и той каза:

- Aлeкc...

- Знам, Крис. Аз също. Помогни на Питър! - Тя закачи мосберга на рамо и се обърна, за да ги прикрива и да им спечели време.

- Крис! - извика Том. - Ще трябва да го опазиш жив, докато се измъкнем.

- Колко време остава? - попита той, усмирявайки Нощ с колене.

- Недостатъчно. Добре, хайде, давай! - Том премести тежестта си, смъкна се на коляно и Питър се люшна в ръцете на Грег, когато повдигна краката му.

- Бързо! - извика Алекс. Тя напредваше гърбом с узито в две ръце, опитвайки се да покрие всички страни.

Един от хората на Фин - стар, но само с няколко кичура бяла коса - заплува към нея паникьосано, ръцете му се въртяха в непохватен кроул. Преди Алекс да може да стреля, вълчакът нападна. Старецът изкрещя и залитна назад, щом от раната над лакътя му шурна кръв.

- Долу, Бък! - Когато вълчакът скочи обратно, Алекс се хвърли напред с узито, забивайки бързо и яростно приклада в челюстта на мъжа.

Пурпурна струя бликна от сцепената кожа на стареца и той падна. В следващата секунда Променените го подхванаха и той изчезна с писъци, кървавата му ръка се протягаше право нагоре, сякаш се опитваше да издраска от гроб.

- Вдигай го, Грег! Полека, полека! - каза Том.

Лицето на Питър беше бяло като платно, кръвта по него - като ярка боя. Когато успяха да го наместят в седлото, Крис видя сгърченото му от болка лице и чу стона му.

- Боже! О, боже, Питър, дръж се! Дръж се! - каза Крис, щом Питър падна върху него, облегнал гръб върху гърдите му. - Държа те, ще се оправиш.

- С-с-студено ми е. - Питър дишаше тежко. Имаше толкова много кръв, че Крис усещаше вкуса на желязо в устата си. Главата на Питър се олюля. - Т-толкова ми е студено... К-Крис, с-съжалявам, т-толкова съжалявам, оп-п-питах се...

- Ш-шт! Добре се справи - каза Крис треперливо, от гърлото му извираха хлипове. - Ще се оправиш. Държа те, Питър. - Приятелят му трепереше, опитваше се да си поеме дъх. „Ще те спася. Ще спася и двама ни.“ Крис обви ръце около него, пое тежестта му и го задържа здраво. - Няма да те оставя да паднеш, Питър. Държа те, държа те, няма да паднеш.

- Добре, Грег, скачай на коня си, хайде! - Том сграбчи юздите на коня от Крис и се обърна да извика: - Алекс, ти ще яздиш с мен... - Той спря и на лицето му разцъфна внезапна паника. - Алекс! Къде е Алекс?

- Какво? - Объркан, Крис хвърли поглед надолу, където бе стояла тя, после нагоре към кметството. Забеляза я, видя червената коса, докато тя и кучето се промъкваха покрай Променени и биещи се мъже и се хвърлиха към стълбите и към едно тяло. - Там! - извика той.

- Алекс, не! - Ужасен, Том вече се беше устремил към нея, размахал пистолета като тояга, опитвайки се да си проправи път. - Алекс, няма време... по-малко от деветдесет секунди. Какво правиш, какво правиш?

Но тя продължи и не се запъна, а в последната секунда преди изстрела Крис разбра защо.

Положен като жертвоприношение, дядо му се беше сгърчил върху стъпалата. Крис успя да го познае единствено защото Йегър беше плешив. Лицето му беше разкъсано, но главата още стоеше на мястото си. Останалото беше купчина отпуснати крайници, кръв и разкъсана плът.

До тялото на Иегър се беше свило момче - окьрвавено и натъртено. Несигурно и явно ужасено, едно много бременно момиче се въртеше наблизо. Когато Алекс извика, само момчето погледна.

„Боже мой!“ Изненадата беше като светкавица, разкъсваща мозъка му. В един миг двигателят на времето зацепи, подскочи в релсите си и просто спря.

- Крис? - започна Грег очевидно объркан. - Кой...

- Вълк, моля те! - все още чуваше виковете ѝ над глъчката. - Трябва да се махнеш, трябва да тръгваш, Вълк! Трябва да бягаш, трябва да...

И в този ужасен момент всички видяха това, което Алекс не можеше. Едно чудовище се изправи внезапно - развалина от плът и кост - буквално голо, облечено само в дрипи и с реки от кръв, шурнали от разрези, рани и ухапвания. Дълъг парцал висеше от скалпа му като отпуснато знаме от кафява кожа и сива коса. Розовият череп се показваше гол от челото до темето, сякаш това чудовище отделяше кожата си, за да се роди.

- ТИ! - И гласът му беше единственото, по което Крис разбра, че това нещо някога е било жена. Ръката ѝ, от която капеше кръв и блещукаше кост, замахна към Алекс, хромът на огромен револвер примигна на светлината на новия ден. - ТИ!