Патрик Тили - Носител на смъртта

Едно време бяха съюзници. Като част от историческата Седма Вълна, тяхната кръв се смеси на брега на Източното море. Но със сливането на двете семейства с цел формиране на едно от най-големите владения в Ни-Исан, те се бяха превърнали в съперници. Различията им се подклаждаха от прогресивните идеи на Хирохито.

Новосформираното владение не беше кой знае колко по-голямо от територията на То-Йота. Източникът на разприте беше в уникалното му географско разположение, даващо достъп до Великите езера и Източното море, които представляваха лесно охраняеми граници, но най-вече бяха завидно търговско предимство. Въпреки че То-Йота си бяха напълнили сандъците с данъци от приходите на семейството, постоянно увеличаващото се богатство и влияние на Яма-Шита започна да се превръща в заплаха за шогуната.

Прекомерната самоувереност на лорд Хирохито го подтикна да действа прибързано. Беше прав за Йоримото. Сам по себе си младият шогун нямаше да представлява проблем. Той сам си беше най-опасният враг. Но Хирохито сериозно беше подценил властта на Йеясу. С поемането на властта от Йоримото и опитът му за чистка, влиянието на Йеясу върху Вътрешния Двор бе сериозно отслабено. Мнозина от старите му приятели бяха изгонени, а службогонците му в правителството бяха понижени или пенсионирани. Всички бяха убедени, че Йеясу скоро ще ги последва през вратата и ще прекара последните си години, размотавайки се в градината или библиотеката на огромното си имение.

Но старата лисица беше успяла да се задържи и шест години по-късно беше успяла да затвърди стабилни позиции. Казваха, че шогунът не само се вслушва в думите му, ами знаеше абсолютно всичко, което се случва в държавата. Доказателството беше пред очите им!

Бързите маневри на Йоримото в деня на клането в Херън Пуул носеха ясно почерка на великия конспиратор.

Да… Още в началото трябваше да действат по-ефективно. И дума не можеше да става за открит опит за убийство, но влечението на Йеясу по малолетни не беше тайна в дворцовите кръгове. Вместо да злорадства при слуховете за неизбежното му отстраняване от власт поради сенилност, Хирохито трябваше да пробута два добре-обучени «пролетни цвята» в леглото на стария глупак и да им поръча да го чукат до смърт.

Е, сега беше прекалено късно за това. Хирохито беше платил прескъпо за грешката си, както и цялото семейство. Щяха да си разчистят сметките — при това с лихва, но щеше да бъде трудна задача.

Йеясу нямаше да живее вечно, но беше ясно, че вече не могат да отпишат младия шогун с лека ръка. Беше научил доста. Яма-Шита щяха отново да се издигнат, но щяха да минат години, преди да станат достатъчно силни да изтикат То-Йота. Той, Аиши Сакимото, щеше да изиграе ролята си, но нямаше да доживее сладкият миг на победата. Засега трябваше да се задоволят с наказанието на племето М'Кол и останалите от рода Ши-Карго.

Благодарение на съобщението, изпратено от кораба с колела скоро след разобличаването на двамата Коджак «гида», Сакимото вече знаеше, че единият от тях беше облачен воин, изпратен от М'Колите в Ни-Исан заедно с някаква мютка. Не беше ясно дали жената, за последно видяна в лапите на Мин-Орота, е същата небелязана бяла вещица, убила лорд Хирохито с гнусните си магии, но имаше подозрение, че са едно и също лице.

Когато ги намериха на кораба, облачният воин беше дегизиран като мют. Другарят му, чиято кожа беше белязана по подобен начин, бе разпознат, като тревна маймуна, станал личен прислужник на облачния воин и пилотирал първия прототип с ракетен двигател.

По начина, по който майсторски пилотираше самолета, излизаше, че сигурно е още едно умело дегизирано дълго куче.

А колкото до бялата вещица, нейната самоличност оставаше проблематична.

Сакимото беше чувал слуховете за мютска магия, но се отнасяше към тях скептично, както лорд Хирохито. Сега вече не беше толкова сигурен. Ако вещицата не беше дълго куче, това означаваше, че има мюти с чиста кожа и гладки кости, които поне външно приличаха досущ на трекери!

Всичко това бе много объркващо.

Имаше, обаче, един аспект от тази работа, която не подлежеше на съмнение. Очевидно между дългото куче и тревната маймуна бе установено работно сътудничество.

Пресявайки информацията, събрана чрез агентите по източния бряг от рибарите край езерото Ми-Шига, Сакимото знаеше, че корабът с колела е бил подпален и потопен от летящите коне, които можеха да идват само от Федерацията. Първите двама наемни убийци бяха пристигнали в Ни-Исан като посланици на племето М'Кол. Според сделката между лорд Хирохито и летописеца, наречен Мистър Сноу, племето се съгласяваше да им предаде облачния воин и летящия му кон срещу сто пушки!