Патрик Тили - Носител на смъртта

Кой можеше да се досети, че този малоумен боклук с празни очи беше способен на такова двуличие? Но както и да е. Нямаше да остане ненаказан, нито пък престъплениета на племето Коджак, които бяха убили всички, успели да доплуват до брега след потопяването на кораба. Първите мерки, обаче, щяха да касаят племето М'Кол — връзката между Плейнфолк и Федерацията. Този път нямаше да има място за провал в операцията.

Семейството не можеше да се надява на помощ от малкото им останали приятели, ако обявяха война без одобрението на правителството. В настоящата ситуация не беше много вероятно да го получат, без да ги принудят да се простят с голяма част от печалбите. Единственият начин да се заобиколи проблема беше да замаскират атаката, използвайки мюти от рода Д'Тройт — безмилостните съперници на Ши-Карго.

Сакимото знаеше, че изтребването на търговската делегация на Ши-Карго ще засегне съвсем малко от истинските престъпници.

Голямата част от племето М'Кол бяха в безопасност и извън досега му. Но тази атака щеше да е само първата стъпка от плана, който семейството замисляше от доста време.

Сериозните последици от злополуката с лорд Хирохито бяха отслабили силата на семейството, която можеше да се възстанови само чрез прилагането на план за разширяване на настоящите граници.

Наемането на Д'Тройт за черната работа беше част от този план. Настоящото разпокъсано положение на Плейнфолк, довело до междуплеменни вражди от един и същ кръвен род, беше безсмислено и непродуктивно.

А търговските споразумения, според които всяко племе ежегодно предаваше различни по численост «доброволни» работници-роби, беше неефективен начин да се посрещат непрекъснатите нужди от трудоваци.

Те се убиваха един друг по същия безсмислен начин. Нямаха цялостен план. Воините, триумфиращи в битките, не опустошаваха селищата на победените. Победилото племе не окупираше териториите на своите съперници и не изколваше оцелелите. Дори не се опитваше да ги пороби. Победителите просто се връщаха вкъщи и измисляха огнени песни, възхваляващи мъжеството им!

Част от проблема беше необятната територия, с която разполагаха. Имаше твърде много земя и твърде малко хора. И тъй като обитателите й бяха диваци, водещи крайно опростен живот, те не изпитваха нужда да използват ресурсите й. Имаше достатъчно място за всички — изобилие от дивеч и повече суровини, отколкото им трябваха. Нямаше нужда да завземат териториите си. Мютите воюваха помежду си, защото се придържаха към етиката на воина. Беше изпит по кураж, част от процеса на естествения подбор. Много похвално, но цяата тази бясна енергия не биваше да се похабява. Трябваше да се насочи към по-благородна цел, а не да се прахосва в безсмислени схватки.

Яма-Шита планираха да осигурят тази насока, като обединят коренно различните племена на Д'Тройт и С'Нати и създадат две васални държави. Въоръжени и водени от Яма-Шита, те щяха да покорят омразните си съперници Ши-Карго, както и по-маловажните родове. Когато това се случеше, те щяха да ги обложат с годишна лепта под формата на суровини и физически здрави мъжки и женски екземпляри.

Наказателните данъци щяха да принудят тази раса от диваци да се трудят от сутрин до здрач, вместо да си пропиляват деня в пушене и бленуване. Работата щеше да бъде техният спасител, а не някакво си невидимо същество, наречено Талисман.

Като покровители и защитници на Д'Тройт и С'Нати, Яма-Шита щяха да държат единствения канал за новия поток от суровини и труд. Това щеше да им донесе нечувано богатство, но само ако планираха внимателно всяка стъпка. Предателствата на лорд Хирохито бяха отнели на семейството изключителното право да търгуват с тревните маймуни.

Разрешителните бяха издадени на южните им съседи, Ко-Ника и Сей-Ко, но именно Яма-Шита контролираха достъпа до Великите Езера и именно техните навигатори знаеха какъв курс да държат през дълбините и плитчините. Те имаха ноу-хауто и нужните връзки, а флотилията им от гигантски кораби с колела караха корабите на Ко-Ника да изглеждат нищожни. Сей-Ко, чието владение нямаше достъп до море, притежаваха само речно оборудване. За това първо пътуване те трябваше да наемат на безбожна цена два кораба с екипаж от Яма-Шита. И двете семейства бяха поръчали по-големи кораби, но корабостроителите на Ко-Ника, нямайки нужните познания за построяването на такива големи конструкции, все още се бореха с проблема как да положат широката част на дъното.