Патрик Тили - Носител на смъртта

Сакимото с удоволствие ги остави да си трошат главите. Бившите съюзници на семейството напуснаха строя срещу дял от търговията по Великите Езера и сега с горчивина се учеха, че не стига само да имат някаква си хартийка с печата на шогуна. Яма-Шита все още имаха предимство пред новите си партньори и двете страни знаеха, че без съдействието на семейството, екипажите им може да се върнат с празни ръце.

Според достигащата до Сира-Куза информация, излизаше че по-умниге глави в двете владения вече съжаляваха за прибързания скок зад гърба на шогуна.

Ако тези мъгляви действия бяха продиктувани от чувство за вина, тогава той, Аиши Сакимото, възнамеряваше да използва тези чувства и да се сдобие с всяко възможно предимство. Като се има предвид скорошната им измяна, той не можеше да им се довери, а и не беше нужно да го прави. Щяха да послужат на целите му най-добре, като си останат независими наблюдатели.

Така те щяха да са в състояние да свидетелстват, че схватката при търговския пост е избухнала между враждуващи мютски родове и че едва когато конфликтът е щял да излезе извън контрол, Яма-Шита са почувствали, че трябва да се намесят и разтърват враждуващите фракции, за да защитят Майсторите на желязото, хванати в капан на брега. И ако при операцията по прекратяване на военните действия едната фракция е дала повече жертви от другата, то това е прискърбно, но и неизбежно.

Това беше планът на лорд Хирохито и си го биваше. Когато го съчиняваше, той не се беше ръководил от някаква особена неприязън към Ши-Карго. Даже напротив. Тяхното превъзходство си беше възхитително. Той просто бе решил да покрепи Д'Тройт и С'Нати, защото силното им желание да станат основните родове на Плейнфолк би ги изкушило да влязат в съюз с Яма-Шита.

Но със смъртта му от ръцете на бялата вещица, покоряването на Ши-Карго вече не представляваше просто начална фаза в икономическото развитие на Западните Равнини. Беше се превърнало в акт на отмъщение.

И първата лепта, която новите васални вържави щяха да дадат на господаря си, щяха да бъдат главите на племето М'Кол.

М'Колите бяха на първо място и в черния списък на федерацията Амтрак. Бягството на косъм на ешелона, познат като Луизианската дама, в битката при река Нау анд Ден* _(*Сега и Преди — бел.прев.)_ през юни 2989 и последвалото катастрофално нападение, унищожило една трета от ешелоните и екипажа през ноемврийските снегове на 2990, сериозно бяха навредили на имиджа й на непобедима Федерация.

Това предизвикателство не можеше да бъде пренебрегнато. Такава храбра съпротива от примитивни диваци не можеше да остане ненаказана. Племето М'Кол, отговорно за това престъпление, трябваше да бъде унищожено. Стъпкано в прахта за назидание на онези, дръзнали да се опълчат срещу мощта на Федерацията.

Решението да се унищожи племето беше лесната част. Трудността беше в осъществяването му. М'Колите се предвождаха от някаква личност на име Мистър Сноу, за когото се твърдеше, че е един от най-могъщите повелители, раждани някога в Плейнфолк.

Дарбата да призоваваш невидими сили от небето и земята създаваше енергия, която се вливаше в телата им и се оформяше от съзнанието им, беше един от трите атрибута, притежавани от някои «надарени» мюти. За щастие, наличието им бе рядкост. Способността да предизвикваш ураганни ветрове, небесен огън и земна светкавица, както и да повдигаш скали до половин тон бе най-забележителното и опасно проявление на «мютска магия».

Повелители, прорицатели — онези, надарени със способността да четат миналото и предвиждат бъдещето с помощта на виждащи камъни, и родените с удивителна памет летописци, демонстрираха умствени заложби, контрастиращи с примитивния им външен вид и начин на живот. Те бяха високо интелигентни и силите, които притежаваха — или можеха да призоват — отхвърляха всяко рационално обяснение.

След време щяха да намерят отговора чрез стриктното прилагане на признатите физични закони, но междувременно, изправени пред нещо, което не можеха да овладеят или разберат, Първото Семейство официално бе постановило, че такова нещо като мютска магия не съществува.

Всяко изявление сочещо обратното, беше нарушение тип Код Едно, наказуемо със смърт, а всяка наземна част, изправена срещу мютска магия, не можеше да го използва за оправдание за неизпълнение на оперативните си задачи.

Драконовски мерки, прилагани безмилостно и напълно основателно. Не беше лесно да се поддържа висока степен на мотивация сред частите, изложени месеци наред на вражески условия в далечните трудови лагери и междинни станции. Това касаеше и елитните войски, познати като Пионерите, които обслужваха ешелоните.