Джо Хил - Пожарникаря

Пожарникаря се запали целият с тихо, плътно лум, сякаш някой беше хвърлил клечка кибрит на купчина листа, полети с бензин. Приличаше на горящо легло от пламъци, на гнездо, от което една птица започна да се надига. Огромно червено праисторическо чудо с огромни разперени крила. Автоматът изрева и палубата пострада.

Катерът беше завъртян от една голяма вълна. Али сграбчи Ник за жилетката, стъпи на тапицираното си място и скочи. Хар-пър обви ръце около Рене, занесе я до края на палубата и когато я вдигна усети как нещо в слабините и се къса, нещо в корема и. Някакъв мъж крещеше зад нея. Издигаше се жълта светлина.

Падна в черната вода, беше толкова студена, че направо гореше, имаше чувството, че умира, че внезапно се е възпламе-нила. Стотици хиляди сребристи балончета се завихриха около нея във френетична вихрушка. Опита се да си поеме въздух, но нагълта солена вода и се задави.

Огнената птица със сини очи като пламък на горелка и крила големи колкото малък самолет, отвори ужасния си клюн и като че ли изкряка. Един мъж, който носеше огнен саван, се загърчи пред нея. Капитанската кабина беше пълна с огън. От нея се надигаше сив пушек. Катерът продължаваше да се движи и да се отдалечава от тях, вече беше поне на трийсет метра разстояние.

Поредната вълна зашлеви Харпър в лицето и едновременно я заслепи и оглуши. Жилетката и я държеше на повърхността на водата. Тя разтри очи и успя да си проясни зрението точно в момента, в който „Маги Атууд“ избухна, в който пламъците вероятно бяха достигнали до бутилка с газ. Последва бял пламък и експлозия, която отнесе Харпър. Миг по-късно жената осъзна, че носът и кърви.

Към небето се издигна ослепителна огнена кула и една птица се отдели от нея. Птица, която беше голяма като Бог. Тя разпери крила и се понесе към небеса от черни облаци, изрисува огромен червен кръг от светлина и започна да се върти над хората във водата. В очите на Харпър тя беше великолепна и заплашителна, нещо варварско и триумфиращо.

Птицата направи един кръг, втори и макар да беше нависоко, Харп можеше да усети жегата върху лицето си. След това зави... зави и започна да се отдалечава, като плясна веднъж бавно и застрашително с крила и ги остави сами с потъващата горяща развалина на катера.

Харпър го наблюдаваше как отлита надалеч, когато усети, че бедрата и не са толкова студени, колкото трябваше да бъдат. Бяха някак си лепкави и нехарактерно топли.

Водите и бяха изтекли.

РАЖДАНЕ

Водата вече не и се струваше толкова бурна, след като се озова в нея. Жилетката и я повдигаше внимателно над всяка вълна и отново я връщаше обратно на една страна. Целият този танц я успокояваше, въобще не и създаваше неприятно усещане. Или може би беше прекадено вдървена, прекадено замръзнала, за да и пука. Вече не чувстваше ръцете и краката си. Зъбите и тракаха.

Рене премижа и започна да плюе вода, след което поклати глава. Огледа се наоколо изплашена, невиждаща. Беше си изгубила очилата.

- Какво стана? Да не се преобърнахме? Да не би... - Една вълна я удари през лицето и тя глътна малко вода, задави се и се закашля.

Харпър стигна с големи усилия до нея и я хвана за ръката.

- Али! - изпищя тя. - Али, къде си?

- Тук съм! - провикна се момичето някъде зад тях.

Харпър зарита с крака и замаха с ръце, за да се обърне. Али

бавно се придвижваше към нея, държеше брат си за жилетката и го теглеше след себе си. Той спеше, закръгленото му спокойно лице беше обърнато към небето.

- Г-Г-Г-Господи - изпелтечи Рене, когато можеше да говори отново. - Т-т-толкова е с-с-студено. Какво... какво?

- Беше д-д-дрогирана. Супата. Имаха намерение да ни убият. Джон. Джон. - Наложи се да млъкне за миг и да си поеме въздух.

Вместо да се опита да обясни, тя посочи към останката от катера. Носът му вече се беше потопил, кърмата се беше повдигнала нагоре. Големите ръждясали перки на мотора, покрити с водорасли и налепи, се въртяха бавно в мрака. Пламъците пращяха и кипяха, докато „Маги Атууд“ потъваше във водата. От нея се издигаше огромен, черен, мазен облак. Харпър премести пръста си от горящата останка към Феникса, който вече не беше нищо повече от далечен жълт проблясък в нощното небе, като от прелитащ пътнически самолет.

Рене я погледна, не беше разбрала абсолютно нищо. Все още беше под въздействието на упойващите вещества, с които я бяха дрогирали, и не можеше да следва логиката на всичко.

Али стигна до тях и хвана другата ръка на Харп. Четиримата се наредиха в линия и заритаха немощно в черната и ледена вода. Харпър виждаше дъха си. Или това беше дим?