Сюзан Пфефър - Живота, какъвто го познавахме

Един мъж се приближи към нас. Тикаше количка, но изглеждаше отчаян.

- Моля ви - заговори ни той. - Моля ви, помогнете ми.

- Нали имате количка? - каза мама.

- Трябва да дойдете с мен - обясни мъжът. - Жена ми е бременна в седмия месец, а имаме и двегодишно дете, така че се нуждаем от памперси и бебешка храна, както и от още кой знае какво. Моля ви, елате е мен, за да мога да използвам и вашата количка. Умолявам ви, заради жена ми и децата ми.

Двете се втренчихме в него. Изглеждаше около трийсетгодишен и лицето му излъчваше честност.

- Миранда, иди в задната част на магазина, но преценявай грижливо какво да вземеш - поръча ми мама. - Аз ще отида с този мъж.

Довършихме разтоварването във вана и после тримата се върнахме в супермаркета.

Като влязохме, зърнах госпожа Несбит и се почувствах по-добре. Тя се беше насочила към щанда с деликатесите. Предположих, че е решила да се придържа към изискания си стил.

Намерих и Джони да събира каквото му попадне от рафтовете с минерална вода. Изглежда, и той се забавляваше.

Продължих нататък към соковете, които бяха в кутии и картони. Преди милион години никога не бях очаквала, че ще ми се наложи да пия сок от кутия, но бутилките бяха прекалено тежки, за да се товаря с тях. Взех и мляко, от онова, което явно траеше вечно.

По това време повечето лавици вече бяха почти напълно опразнени и хората започваха да се бият за последните стоки. По пода се виждаха изпочупени яйца и разлети течности, затова ходенето около тях изискваше много умения.

В количката ми още беше останало свободно място, затова се отправих още по-нататък към снаксовете, където открих две кутии с гевречета. Видях ядки в кутии и грабнах много от тях. Не се виждаха печени сладкиши, затова допълних количката с пакети със сол и захар, а също и с шоколадов чипс.

Подхвърлих на касиерката две петдесетачки и се запътих към нашия ван. Паркингът сега изглеждаше още по-задръстен, а дъждът не преставаше да се лее щедро над главата ми. Джони беше там, но щом се показа, мама ни заповяда да се върнем обратно и да оплячкосаме още веднъж рафтовете за всичко, което може да се намери там. В супермаркета наистина не беше останало много, но съумях да заредя количката с кутии с перуански фасул, брюкселско зеле и разни други деликатеси от другия край на света.

Накрая всички се прибрахме във вана, но мама не ни остави да си побъбрим, докато не завърши маневрирането до изхода от паркинга. А дотогава вече бяхме прекалено изтощени, за да се впускаме в дълги разговори.

Тя подкара към къщи. Пътищата сега бяха още по-зле.По едно време се наложи двамата с брат ми да излезем от вана, за да отстраним един паднал клон, който ни препречваше пътя. Отнякъде се приближиха още двама души и ни помогнаха, но аз продължих да страхувам, докато не се качих във вана и мама отново го подкара.

Бяхме изминали половината път до дома, когато госпожа Несбит се обади:

- Спрете до този мол.

-Какво сте намислили? - попита я майка ми, но все пак отби към паркинга, който беше почти празен.

-Джони, иди в магазина с храни за домашни любимци - каза госпожа Несбит. - Аз ще се насоча към магазина за подаръци. Лора, тръгвай към фермерския щанд.

-Добра идея - одобри мама. - Ще купя разсади за зеленчуци, за да имаме пресни продукти през цялото лято.

Нe ми оставиха голям избор, затова се насочих към магазина за антики. Не разбрах защо госпожа Несбит настояваше да посети магазина за подаръци. Нямаше причина да търси поздравителни картички с пожелания за щастие.

Най-голямото събитие в този магазин бе, че аз се оказах единственият посетител. Все още нямаше ток и светкавиците продължаваха да проблясват твърде близо, за да се чувства човек добре, но поне се оказа единственото място, където нямаше признаци за масова лудост - гледка, която не бях виждала вече от много часове. Жената зад щанда дори ме попита:

- Мога ли да ви помогна с нещо?

Не исках да издавам нашата тайна, че пазаруваме заради приближаващия край на света, за да не й хрумне нещо нежелано. Затова отвърнах: „Не“, благодарих и продължих да оглеждам.

В плика си още имах двеста долара, така че можех да купя нещо, което да ни бъде от полза, ако само успеех да реша какво да е то. Тогава видях три газени лампи, сграбчих ги и ги вдигнах.

- Към тях предлагаме и ароматизирано гориво, ако това ви интересува - каза ми жената.

- Ще взема и трите - заявих.

- Скоро ще пуснат тока - напомни ми жената. -Или поне така чух по радиото.