Сюзан Пфефър - Живота, какъвто го познавахме

-Джони, първо трябва да вземеш количка за госпожа Несбит - разпореди се мама. - Всички трябва да останем спокойни. И не забравяйте, че имаме пари в брой. Сега вземат само това, така че имаме предимство. Действайте бързо! Не спорете! Ако не можете да изберете коя от тия стоки да вземете, вземете и двете. И пълнете количките колкото може повече. Ако имате някакви проблеми, върнете се при колата. Но не се опитвайте да се търсите в магазина. Ясно ли е? Готови ли сте?

Всички потвърдихме, че сме готови. Брат ми изглеждаше напълно готов.

Мама намери място за паркиране чак в дъното на паркинга, където видяхме две захвърлени колички. Изскочихме от колата и ги грабнахме. С госпожа Несбит подкарахме по една количка и влязохме заедно в магазина.

Супермаркетът ми напомни за коридора в училището тази сутрин и може би затова не се изплаших, както обикновено се случваше досега. Какво от това, че хората крещяха, плачеха или се биеха? Проправих си път сред тях и се втурнах към сектора за консервирани зеленчуци.

Чак сега се досетих, че бях забравила кашоните, които трябваше да наглася на дъното на количката. Вече нищо друго не ми оставаше, освен да наблъскам колкото можеше повече консервени кутии, които да оформят своеобразна преграда на дъното, и да се надявам да не се случи някаква неприятност.

С изключение на пълния ужас, който толкова ме потискаше, че го усещах съвсем осезаемо в стомаха си, всичко останало дори ми се струваше леко забавно, като онези рекламни промоции, при които някой печелеше правото да пазарува на воля в супермаркета, но с тази разлика, че сега тук се щураха десетки такива победители, които едновременно грабеха стоките.

Нямах много време, за да се огледам наоколо, но сякаш повечето хора се втурваха към щандовете за месо и други храни. Доста по-малко бяха устремените към фризерите с консервирани моркови. Дори извадих късмет и със супите: доматената супа „Кембъл“ беше много по-популярна от „Прогресо“ и това сериозно облекчи задачата ми.

Като напълних догоре количката, я подкарах към опашките пред касите, но там с безкрайна изненада открих, че хората просто подхвърляха банкнотите си към горките ужасени касиерки. Измъкнах две банкноти по петдесет долара, хвърлих ги в същата посока и тъй като никой не си правеше труда да прехвърля покупките в сакове и пазарски чанти, изтиках количката навън и си проправих път към колата.

Сега валеше по-силно. Изглежда, бурята се приближаваше. Не беше чак толкова силна колкото тази сутрин, но все пак бе достатъчно мощна. Олекна ми, като видях госпожа Несбит да ме чака край колата.

Нахвърляхме всичките кутии в колата, а бурканите ги подредихме по-внимателно.

Тя ми се усмихна и ми довери:

- През целия си живот съм се държала възпитано и любезно. Е, крайно време е да бутам хората от пътя си, без да им се извинявам.

- Какъв малък дявол сте, госпожо Несбит - шеговито я упрекнах.

- Готова ли си за втория рунд? - попита жената.

Казах, че съм готова, и се върнахме в магазина.

Само че сега някакъв тип се опита да открадне количката на госпожа Несбит.

- На мен ми е нужна! - изкрещя той. - Дай ми я!

- Вземи си друга! - кресна му тя в отговор. - Това е война, човече!

Изплаших се, че мъжът си е помислил същото. Не знаех какво друго да направя, затова го блъснах отзад с количката и го изненадах. Това осигури на жената достатъчно време, за да се отдалечи от него. Аз също побягнах, без да се обръщам.

В сравнение с битките на паркинга, обстановката в магазина ми се стори почти комфортна. Отправих се към секцията с лекарства и козметика, където нямаше никой .Предположих, че останалият свят не е осъзнал колко му е необходим витамин D.

Голямото ми постижение при плячкосването на обезболяващите се свеждаше до това, че успях да награбя стока, струваща повече от сто долара. Напълних количката догоре, като още веднъж спрях до консервираните храни, а след това при рафтовете с вафли и бисквити. Грабнах кутии с бисквити и сухи пасти и ги блъсках на дъното на количката. Спомних си дори, че Мат харесва смокиновите сладки „Фиг Нютънс“.

Този път до колата заварих мама да разтоварва своите покупки. Беше награбила толкова много консерви с риба тон, сьомга и сардини, че щяха да ни стигнат поне за два живота.

В задната част на вана ни беше ужасно разхвърляно, също както в магазина, понеже не ни достигаха кесиите. Мама се опитваше да разтоварва колкото можеше по-внимателно, но много от опаковките изпопадаха и аз изгубих повече време да ги вдигам от паважа, отколкото тя да ги разтоварва.