Филип Рив - Смъртоносни машини

— Налага се да го направя — заяви тя.

— Знам. Ще ми се да можех да дойда с теб.

Катрин го прегърна, притисна първо лице до неговото, а после и устни в неговите, и усети как ръцете му потреперват нервно, когато ги вдигна, за да погали косата ѝ. Куче изръмжа тихо. Навярно ревнуваше, страхуваше се, че губи любовта на стопанката си и скоро ще бъде изоставен като бедните стари играчки на рафтовете в стаята ѝ.

— О, Бивъс — прошепна тя и се отдръпна от него. Цялата трепереше. — Какво ще стане с нас?

До тях достигнаха далечни крясъци, които заехтяха по стълбището на по-долните етажи. Бяха прекалено слаби, за да различат някакви думи, но веднага им стана ясно, че нещо не е наред. Никой никога не крещеше в Музея.

Куче заръмжа по-силно и хукна към вратата. Двамата го последваха и излязоха на тъмната площадка на стълбите. Хладен полъх погали лицата им, когато надникнаха през парапета към дългата спирала от стъпала, които чезнеха в мрака под тях, като само бронзовите им перила проблясваха. Последваха още викове и нещо тежко падна. Факлите осветиха една по-долна площадка и съвсем ясно чуха Чъдли Померой да казва:

— Това е оскърбление! Безчинство! Нахлувате в собственост на Гилдията на историците!

Охранителният екип на инженерите се качваше по стълбите с шляпане на гумените подметки върху стъпалата, а факлите хвърляха проблясъци върху палтата им и малките им, сложно устроени огнестрелни оръжия. Забавиха крачка, когато стигнаха до върха и видяха светналите очи на Куче и прилепналите му назад уши, докато ръмжеше и се готвеше да нападне. Насочиха оръжия към него. Катрин побърза да го хване за нашийника и извика:

— Няма да ви нарани, той просто е изплашен. Не стреляйте…

Въпреки това го застреляха. Оръжията нададоха остър пукот, а силата на куршумите отскубна Куче от ръката ѝ и го запрати в стената. Настъпи тишина… а после едрото тяло на животното се свлече на земята. На танцуващата светлина от факлите кръвта изглеждаше черна. Катрин се опита да си поеме въздух. Ръцете и краката ѝ трепереха и не можеше да ги спре. Не можеше да помръдне, дори да искаше да го стори, но един остър глас излая:

— Не мърдайте от мястото си, госпожице Валънтайн.

— Куче… — съумя да изхлипа тя.

— Не мърдайте от мястото си. Звярът е мъртъв.

Доктор Вамбрейс се появи на стълбите през тънкия димен воал.

— Ти също, Под — добави шефът на охраната, като видя, че момчето понечи да тръгне към тялото на мъртвото животно. Беше застанал на най-горното стъпало и им се усмихваше. — Търсихме те навсякъде, чирак. Надявам се да си засрамен от себе си. Дай ми тази раница.

Бивъс я подаде на високия инженер, който я дръпна рязко и я отвори.

— Точно както ни предупреди, Мелифънт — бомба.

Двама от хората му пристъпиха напред и завлякоха затворниците след него, когато се обърна и тръгна надолу по стълбите.

— Не! — изплака Катрин и се опита да задържи ръката на Бивъс. — Не! — Гласът ѝ се върна по-писклив от тавана към нея и продължи да ехти надолу по стълбището. Звучеше крехък и безпомощен, като на дете, което е получило нервна криза, като на дете, което бяха хванали да прави някакъв глупав и мръсен номер и сега се противи на наказанието си. Катрин срита пищялите на мъжа, който я държеше, но той беше доста едър, обут в ботуши, така че дори не потрепна. — Къде ни водите?

— Идвате с мен на Горния етаж, госпожице Валънтайн — отговори Вамбрейс. — Вие ще бъдете основната тема за разговор на скромното празненство на лорд-кмета. Що се отнася до любимия ви, той ще бъде отведен в Дълбокия търбух. — Шефът на охраната се ухили, когато видя как Бивъс преглътна изплашен. — О, да, чирак Под, чакат ви много интересни преживявания в Дълбокия търбух.

— Той няма вина! — възпротиви се Катрин. Усещаше, че това е краят, глупавият ѝ план беше излязъл от контрол и последствията бяха пагубни за Бивъс и бедното Куче. — Аз го накарах да ми помогне! — изпищя тя. — Той няма нищо общо!

Но Вамбрейс вече се беше отдалечил и мъжът, който я държеше, притисна смърдяща на химикали ръка върху устата ѝ, за да я накара да млъкне.

Бръмбарът на Валънтайн спира пред Лондонската палата на гилдиите, където са паркирани превозните средства на повечето от висшите членове на гилдии. Генч слиза и отваря капака за господаря си, след което се суети около него като майка, която изпраща детето си на училище — оправя му косата, приглажда яката на най-хубавата му черна роба и му намества меча.