Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

Тейт седеше близо до него и повтаряше името му. Разказваше му колко добре се чувства, колко е пораснала реколтата и с какво се занимават разни хора в селището. И докато правеше това, шиеше и пишеше. Водеше си дневник.

Йори също имаше дневник. Този на Йори се превърна в цяло изследване на това, което е той. Така му каза тя. Каза му и че е започнал метаморфозата си. Досега не била виждала метаморфоза, но е слушала описания. Вече се забелязваха малки, нови сетивни пипала по гърба, главата и краката му. Кожата му сега беше сива и косата му постепенно опадаше. Тя му каза, че трябва да намери начин да им съобщи дали иска да го пипат. Каза, че Тейт е добре и че Акин трябва да открие как да комуникира с тях. Каза, че ще направят всичко, което поиска. Тя ще се погрижи. Той да не се тревожи, че ще остане сам, защото тя ще се погрижи винаги да има някой до него.

Последното му донесе по-голяма утеха, отколкото тя би предположила. Тези, които преминаваха през метаморфозата си, имаха ниска поносимост към самотата.

И Гейб седеше при него. Той и двете жени бяха вдигнали пейката, на която лежеше, и я бяха пренесли в малка, слънчева стая.

Понякога Гейб се опитваше да го изкуши с храна и вода. Нямаше как да знае, че миризмата на жените изкушаваше Акин по-силно от всичко, което Гейб слагаше до него. Щеше да иска храна, преди да заспи, ако бе навлязъл в метаморфозата си по нормалния начин. Щеше да се нахрани и след това да заспи. Беше чувал, че оолоите не спят през цялото време във втората си метаморфоза. Лилит му беше казала, че Никанж е прекарал повечето време в сън, но се будел от време на време, за да се храни и говори. След това отново изпадал в дълбок сън. Мъжките и женските обикновено преминаваха през единствената си метаморфоза, спейки. Не пиеха, не се хранеха, не уринираха и не отделяха изпражнения. Жените възбуждаха Акин, привличаха вниманието му, но храната и водата не предизвикваха никакъв интерес у него. Забелязваше ги, защото се появяваха периодично. Представляваха промени в обстановката, които не можеше да пропусне.

Гейб му носеше растения и след време той осъзна, че това са някои от онези растения, които обичаше да яде като малък и които Гейб го беше виждал да пасе. Мъжът помнеше. Това му носеше радост и даже омекоти внезапния шок, когато един ден Гейб го докосна.

Направи го без предупреждение. Така както Гейб бе решил да нахлуе в стаята и да раздели Акин и Тейт, така и сега, в този ден реши да направи едно от нещата, които Йори бе предупредила него и Тейт да не правят.

Просто сложи ръка на гърба на Акин и го разтърси.

Миг по-късно Акин потръпна. Малките му нови сетивни пипала се раздвижиха за първи път, като се протегнаха по рефлекс към докосващата ръка.

Гейб рязко дръпна ръката си. Нямаше да бъде наранен, но нямаше и как да знае това, а Акин не можеше да му каже. Гейб повече не го докосна.

Пилар и Матео Леал се редуваха да седят до Акин. Родителите на Тино. Матео бе убил хора, на които Акин бе държал много. За известно време присъствието му караше Акин да се чувства силно некомфортно. След това, понеже нямаше друг избор, Акин привикна.

Колина Уилтън сядаше понякога до него, но никога не му говореше. Един ден, съвсем изненадващо, до него седна Мейси Уилтън. Значи, мъжът не лежеше пиян по улиците през цялото време.

Мейси се върна още няколко пъти. Дялкаше разни неща от дърво, докато седеше при Акин, и мирисът на дървесина се превърна в сигнал за идването му. Той започна да говори на Акин: чудеше се какво се е случило с Амма и Шкат, размишляваше на глас за децата, които може би щеше да има някой ден, обсъждаше Марс.

Така Акин разбра за първи път, че Гейб и Тейт са разпространили историята и надеждата, които бе донесъл със себе си.

Марс.

— Не всеки иска да замине — каза Мейси. — Аз смятам, че ще са луди да останат тук. Бих дал всичко, за да видя как хомо сап получава нов шанс. Лина и аз ще заминем. А за другите въобще не се притеснявай!

Изведнъж Акин започна да се тревожи. Нямаше как да забърза метаморфозата си. Травматичното й отключване го беше довело почти до смъртта. Сега не можеше да направи друго, освен да чака. Да чака и да знае, че когато човеците не са на едно мнение, понякога стигат до борби, а когато се бият, често и се убиват един друг.

Метаморфозата на Акин се проточи. Изкара цели месеци, без да се движи и говори, докато тялото му се трансформираше отвътре и отвън. Дочуваше и автоматично запомняше един след друг всякакви спорове относно мисията му, правото му да бъде във Феникс, правото на хората върху Земята. Нямаше решения. Имаше обиди, крясъци, заплахи, сбивания, но не и решения. И тогава, в деня, в който мълчанието му приключи, градът бе нападнат. Имаше престрелки. Един мъж загина. Откраднаха една жена.