Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

Сухожилията на гърба й бяха разтегнати и навехнати. Един от хрущялните дискове между прешлените на врата й беше изместен. Капачката на лявото й коляно беше натрошена. Бъбреците й бяха увредени. И двата. Как бе успяла да си причини това? От колко високо бе паднала?

Лявата й китка също беше счупена, но някой я беше наместил и вече бе почти заздравяла. Имаше и две ребрени фрактурки, и те почти излекувани.

Акин се изгуби в работата — в удоволствието — да открива наранявания и да стимулира способностите на тялото й за самолечение. Накара тялото й да произвежда ензим, който изключва гена на хореята на Хънтингтън. Генът щеше да стане активен отново в един по-нататъшен момент. На нея й трябваше оолои, което да реши проблема с болестта завинаги, преди да напусне Земята. Той не можеше да подмени смъртоносния ген или да излъже тялото й да използва гени, които не е използвало отпреди раждането й. Не можеше да й помогне да започне да произвежда чисти от болестния ген яйцеклетки. Повече от това не се осмели да направи.

Прекъсването на изцерителния процес от страна на Гейб доведе до единствения сериозен разрив в паметта, който Акин беше преживявал. Всичко, което си спомняше от него след това, бе внезапната агония.

Въпреки предупреждението от страна на Акин, въпреки убедеността на Тейт, Гейб беше влязъл в стаята, преди лечението да е приключило. По-късно Акин разбра, че Гейб бе нахлул, защото минавали часове, а от Акин и Тейт нямало и звук. Притеснил се за Тейт, изплашил се, че нещо лошо се е случило, нямал доверие на Акин.

Намерил Акин видимо в безсъзнание, с устни, допрени до врата на Тейт. Акин изглеждал така, сякаш дори не диша. Тейт също. Плътта й била хладна — почти студена — и това ужасило Гейб. Бил сигурен, че тя умира, страхувал се, че може би вече е умряла. Изпаднал в паника.

Първо се опитал да издърпа Тейт от хватката, като с това дал знак на Акин на някакво ниво, че нещо не е наред. Но вниманието на Акин било прекалено погълнато от Тейт. Тъкмо бил започнал да се откъсва от нея, когато Гейб го ударил. Гейб се опасявал, че Акин може да го ужили. Не сграбчил Акин, нито се опитал да го издърпа от Тейт. Вместо това се пробвал да избута Акин с бързи, силни удари.

Първото кроше почти откъснало Акин. Наранило го повече от всичко в живота му до този момент и той не успял да спре болката, преди част от нея да премине в Тейт.

Поне успял да не я отрови. Не осъзнавал, че е започнала да крещи. Продължавал да я държи като по рефлекс. Това, заедно с факта, че е по-силен от по-едрия Гейб, му позволило да се оттегли от нервната система на Тейт и след това от тялото й, без да причинява сериозни наранявания… и смърт. По-късно беше изумен от това, което е направил. Учителят му беше казал, че мъжките нямат нужния контрол за това. Мъжките и женските оанкали избягваха да лекуват не само защото нямаше нужда от тях като лечители, но и защото беше по-вероятно да убият някого случайно, отколкото оолоите. Подобни намеси и прекъсвания или дори самите субекти на лечението можеха да ги накарат да убият по неволя. В такава ситуация даже Гейб беше в опасност. Акин би могъл да го удари сляпо и по рефлекс.

Но не го направил.

Само тялото му се свило от болка в ембрионална поза и останало да лежи така, по-уязвимо от всякога и в абсолютно безсъзнание.

Когато отново започна да възприема околния свят, Акин установи, че не може да се движи и говори. Лежеше вцепенен, знаеше само, че от време на време около него се появяват човеци. Те гледаха към него, сядаха до него, но не го докосваха. За известно време не можеше да каже нито кои са те, нито къде се намира той самият. По-късно сравни този период с най-ранното си детство. Беше време, за което има спомен, но в което няма участие. Но като бебе някой го хранеше, къпеше и държеше в ръце. Сега нито една ръка не го докосваше.

Съвсем бавно осъзна, че все пак двама души му говорят. Две женски, и двете човеци, едната — дребна, жълтокоса и бледа. Другата беше малко по-едра, тъмнокоса и с потъмняла от слънцето кожа.

Беше му хубаво, когато бяха при него.

Страхуваше се от идването им.

Възбуждаха го. Миризмите им проникваха надълбоко в него и го дърпаха към тях. Но той не можеше да помръдне. Лежеше напълно неподвижно, а те го дърпаха и дразнеха. Беше чисто мъчение, но той го предпочиташе пред самотата.

Жените му говореха. След време разбра, че това са Тейт и Йори. И си спомни всичко, което знаеше за Тейт и Йори.