Блейк Крауч - Пайнс (Живи или мъртви)

Абсолютно замаяни и не на себе си.

— Итън…

Насочват се право към ротора с четирите му перки, който все още се върти достатъчно бързо.

Край.

Няма ги.

Кръв се стича по стъклото на кабината.

Още стрелба.

Бунтовниците приближават.

— Итън?

— Всички, с изключение на мен бяха убити — каза Итън.

— Значи вие сте били единственият оцелял?

— Точно така. Бях заловен.

Дженкинс надраска нещо в бележника си с кожена подвързия.

— Трябва да ви задам още няколко въпроса, Итън. Колкото по-честно отговорите, толкова повече шансове ще имам да ви помогна, а аз искам само това. Чували ли сте гласове?

Итън се опита да се овладее.

— Майтапите ли се?

— Ако можете просто да отговорите…

— Не.

Дженкинс си записа.

— Да сте имали проблеми с говора? Например да оплитате или смесвате думите?

— Не. Освен това не страдам от делюзии. И нямам халюцинации или…

— Е, не бихте могли да знаете дали халюцинирате, нали така? Бихте повярвали, че нещата, които виждате и чувате, са истински. Например, ако халюцинирате мен, тази болнична стая и целия този разговор, не бихте могли да направите разлика, нали?

Итън спусна краката си на пода.

— Къде отивате? — попита Дженкинс.

Итън тръгна към гардероба.

Движеше се нестабилно на слабите си крака.

— Състоянието ви не ви позволява да напуснете, Итън. Все още разчитат данните от скенера ви. Възможно е да имате вътрешночерепно нараняване и да не знаем колко тежко е то. Трябва да продължим изследванията.

— Ще се изследвам. Само че не тук. Не и в този град.

Итън отвори вратата на гардероба и свали костюма си от закачалката.

— Влезли сте в шерифския участък без риза. Вярно ли е?

Итън облече бялата си риза, която изглеждаше изпрана след последния път, когато я бе носил. Вонята на разлагащ се труп беше сменена с аромата на прах за пране.

— Вонеше — каза Итън. — Миришеше като мъртвеца, когото…

— Имате предвид онзи в изоставената къща, когото сте намерили според твърденията ви.

— Не са твърдения . Намерих го.

— И освен това сте отишли в дома на Мак и Джейн Скози, които не познавате, и сте тормозили с приказките си господин Скози на верандата му. Това вярно ли е?

Итън започна да закопчава копчетата. Треперещите му пръсти се опитваха да налучкат дупките. Закопча се накриво, но не му пукаше. Облечи се. Излез оттук. Разкарай се от това място.

— Не е разумно да се мотаете насам-натам е потенциална мозъчна травма — заяви Дженкинс. Беше станал от стола си.

— Нещо тук не е наред — каза Итън.

— Знам, точно това се опитвам да…

— Не. Този град. Хората. Вие. Нещо не е наред и ако си мислите, че ще седя тук и ще ви позволя да се ебавате с мен дори секунда повече…

— Не се ебавам с вас, Итън. Никой не го прави. Имате ли представа колко параноични са думите ви? Просто се опитвам да определя дали нямате пристъп на психоза.

— Е, нямам.

Итън нахлузи панталоните си, закопча ги, наведе се за обувките.

— Простете, че не приемам вашата дума. „Ненормално състояние на ума, характеризирано най-общо като загуба на контакт с реалността“. Това е учебникарското определение на психозата, Итън. Възможно е да е била причинена от автомобилната катастрофа. От това, че сте станали свидетел на смъртта на партньора ви. Или на някаква потисната травма от войната, която е излязла наяве.

— Махайте се от стаята ми — каза Итън.

— Итън, животът ви може да е…

Итън погледна към Дженкинс. Нещо в погледа му и в езика на тялото явно намекваше, че наистина може да прибегне към насилие, защото очите на психиатъра станаха като паници и той най-сетне си затвори устата.

Сестра Пам вдигна поглед от документите на бюрото.

— Господин Бърк, какво правите извън стаята си, че и облечен, за бога?

— Напускам.

— Напускате? — Каза го така, сякаш не можеше да проумее думата. — Болницата ли?

— Уейуърд Пайнс.

— Но състоянието ви не ви позволява дори да…

— Искам си личните вещи, веднага. Шерифът ми каза, че екипът от „Бърза помощ“ вероятно ги е взел от колата.

— Мислех си, че са у шерифа.

— Не са.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Е, ще вляза в ролята на Нанси Дрю 2 2 Дете детектив от едноименен филм. — Б.пр. и…

— Престанете да ми губите времето. Знаете ли къде са нещата ми?

— Не.

Итън й обърна гръб и закрачи.

Сестра Пам извика името му.

Той спря при асансьора и натисна бутона със стрелка надолу.