Блейк Крауч - Пайнс (Живи или мъртви)

Невероятно съм щастлив да имам за приятели някои фантастични писатели и проницателни читатели. Те дадоха страхотни отзиви за ранните версии на „Пайнс“ и направиха книгата по-добра във всяко отношение. Огромни благодарности на партньора ми по перо Джо Конрат, на Марая Конрат, на брат ми Джордан Крауч, на страхотния художник на корицата Йерън тен Бердж, на Ан Вос Патерсън, Сюзън Тайрпак, Селена Кит и Маркъс Сейки. Специални благодарности и на Бари Айслър за ценните му съвети като читател.

И накрая, прегръдки и целувка за скъпото ми семейство — Ребека, Ейдън и Анслий. Благодаря, че ме делихте с тази книга, която умирах да напиша. Обичам ви.

На 8 април 1990 г. по Ей Би Си беше излъчен пилотният епизод на емблематичния филм „Туин Пийкс“ на Марк Фрост и Дейвид Линч и за известно време загадката кой е убиецът на Лора Палмър хипнотизира цяла Америка. По онова време бях на дванайсет и никога няма да забравя чувството, което ме обхващаше, докато гледах причудливия сериал за зловещо градче с адски добро кафе и великолепен черешов пай, в което нищо не е такова, каквото изглежда.

„Туин Пийкс“ в крайна сметка не бе продължен, невероятният режисьор и актьорите се заеха с други неща, но безспорната магия на онези ранни епизоди ме преследва и две десетилетия по-късно. Поредици като „Северно изложение“, „Зад оградата“, „Досиетата X“ и „Изгубени“ от време на време залитат към онази зловещо красива тайнственост на „Туин Пийкс“, но като цяло така и не успяха да се доближат до него, поне за мен.

Казват, че цялото изкуство — било то литература, музика или визуално — е реакция на друго изкуство, и аз смятам, че това наистина е така. Колкото и добър да беше „Туин Пийкс“, естеството на сериала и особено внезапният му и преждевременен край ме остави изключително неудовлетворен. След прекъсването на поредицата бях така покрусен, че дори се опитах да напиша митичния трети сезон — не за другите, а за себе си, за да мога да продължа изживяването.

Това усилие се провали, както и много други мои опити от периода на съзряването ми като личност и писател да се върна към онова, което беше изпитало дванайсетгодишното момче през 1990 г.

„Пайнс“ е кулминацията на тези усилия, продължили вече двайсет години, да създам нещо, което ме кара да се чувствам по онзи начин, по който се чувствах, докато гледах „Туин Пийкс“. В никакъв случай не искам да кажа, че „Пайнс“ може да се сравнява с шедьовъра на Линч, нито пък че ще успее да върне вас към магията на онзи сериал. Той беше толкова оригинален, че всеки опит за пресъздаване на ореола му е обречен на неизбежен провал. Изпитвам обаче нуждата да изразя до каква степен „Пайнс“ е повлиян от творбата на Линч за малко градче насред нищото — прекрасно отвън, но абсолютно черно вътре.

„Пайнс“ никога нямаше да се появи и аз може би никога нямаше да стана писател, ако родителите ми не ми позволяваха да оставам до късно в четвъртък вечер през пролетта на 1990 година и да гледам онзи незабравим и несравним сериал.

Така че благодаря, мамо и татко. Благодаря, г-н Линч и г-н Фрост. И разбира се, благодарности на неподражаемия агент Дейл Купър.

„Пайнс“ далеч не е „Туин Пийкс“, но нямаше да го има без него.

Надявам се да сте се насладили на моето шоу.

Блейк Крауч

Дюранго, Колорадо

Юли 2012 г.

Combined DNA Index System. — Обединена система ДНК бази данни на ФБР. — Б.пр.

Дете детектив от едноименен филм. — Б.пр.

Фиктивно градче от „Шоуто на Лили Грифит“ (1960–1968), в което почти всички жители са бели. — Б.пр.

Песен на Били Айдъл от едноименен албум (1983). — Б.пр.

Свободно падаща арабска роба. — Б.пр.

Празненство (фр.). — Б.пр.

Печена риба, традиционно месопотамско ястие. — Б.пр.

Петролен супертанкер, който през 1989 г. се натъква на подводен риф в залива Принц Уилям (Аляска) и излива в морето 1400000 барела суров петрол, унищожил изцяло флората и фауната в район с площ 1500 кв.км. — Б.пр. 09

Амиши — религиозна общност в САЩ и Онтарио, която живее напълно изолирано. — Б.пр.

Цитатът е от „Джурасик парк“ на Майкъл Крайтън.