Блейк Крауч - Пайнс (Живи или мъртви)

Избра си съществото в центъра и когато то правеше поредния си скок, стреля. Куршумът отнесе горната половина на главата му във фонтан от кръв, мозък и кост.

Поне куршумите бяха с кух връх.

Другите четири продължаваха да се носят към него.

Свали двете отляво — по един куршум в лицето.

Улучи четвъртото в гърлото.

Последното вече беше на три метра от него.

Достатъчно близо, за да го подуши.

Итън стреля, докато съществото скачаше, и куршумът само одраска крака му. Итън се прицели отново, докато абито летеше към него.

Вдигна ударника и дръпна спусъка в момента, в който чудовището го връхлетя с оголени зъби. Писъкът му беше по-силен и от рева на турбините.

Куршумът мина през зъбите и отнесе задната част на черепа му, докато то се блъскаше в Итън.

Той не помръдна.

Беше зашеметен.

Главата му се отметна назад с такава сила, че пред очите му излязоха искри и нещо стана със слуха му — звуците бяха приглушени и забавени, можеше да чуе всеки отделен елемент, който изграждаше симфонията от хаос около него.

Гърмежите на пушката.

Трясъкът на автомата.

Роторите.

Писъците на абитата.

„Ставай, ставай, ставай“.

Итън изблъска мъртвото аби от гърдите си и седна. Опита се да се огледа, но виждаше размазано. Примигна няколко пъти и тръсна глава. Светът бавно кристализира, сякаш някой нагласяше фокуса на бинокъл.

Мили боже.

На поляната вече имаше най-малко петдесет от тях.

Десетки други изскачаха между дърветата всяка следваща секунда.

И всички се насочваха към хеликоптера в центъра.

Итън се надигна с мъка, като залиташе наляво, изгубил центъра си на равновесие.

Запрепъва се към хеликоптера.

Пам вече беше вътре.

Поуп стоеше на няколко стъпки от плъзгача и се опитваше да отблъсне абитата. Беше опрял автомата на рамото си и вече стреляше на единична — вероятно му бяха останали само още няколко патрона в пълнителя.

Докато стъпваше на плъзгача, Итън го потупа по рамото и изкрещя в ухото му:

— Да вървим!

Пилчър отвори вратата и Итън се хвърли в кабината.

Закопча се и погледна през прозореца.

Цяла армия абита изпълваше поляната.

Бяха стотици.

На десет секунди от хеликоптера и приближаваха като глутница псета.

Докато Итън слагаше слушалките си, Пилчър затвори вратата и я заключи.

— Да вървим, Роджър — каза той.

— Ами шерифът?

— Поуп остава.

Итън видя през прозореца как Арнолд хвърля автомата си и се опитва да отвори вратата. Натискаше дръжката, но тя не помръдваше.

Поуп впери поглед през стъклото към Пилчър. В очите му се мярна объркване, което бързо се смени с разбиране.

И страх.

Поуп изкрещя нещо, което нямаше как да чуят.

— Защо? — попита Итън.

Пилчър не откъсна поглед от Поуп.

— Той иска да управлява.

Поуп заблъска с юмруци по прозореца. По стъклото се размаза кръв.

— Роджър, не искам да ти се меся, но всички ще умрем, ако не ни махнеш оттук.

Итън усети как плъзгачите се завъртат и отделят от земята.

— Не можеш просто да го оставиш — каза той.

Загледа се как хеликоптерът се вдига над земята. Шерифът беше преметнал лявата си ръка върху плъзгача и се мъчеше да се задържи.

— Свършено е — каза Пилчър. — И ти си новият ми шериф. Добре дошъл на борда.

Десетки абита се скупчиха под Поуп, скачаха, замахваха към него, но той се беше хванал здраво за плъзгача и краката му висяха малко над тях.

— Роджър, спусни се една педя надолу, ако нямаш нищо против — каза Пилчър.

Хеликоптерът се заклати тромаво — Итън усещаше, че пилотът не е летял от години — и спусна Поуп насред лудостта на земята.

Когато първото аби сграбчи крака на шерифа, опашката на хеликоптера се килна към земята от тежестта му.

Второ създание се вкопчи в другия крак на Поуп и за един ужасяващ миг Итън си помисли, че чудовищата ще завлекат машината на земята.

Роджър реагира незабавно и бързо вдигна хеликоптера на шест метра над поляната.

Итън се взираше в обезумелите очи на Поуп.

Хватката му за плъзгача беше отслабнала и сега той се държеше само на пръсти, кокалчетата му бяха побелели от напрежението, а три абита висяха от краката му.

Поуп срещна погледа на Итън.

Изкрещя нещо, но то беше заглушено от рева на турбините.

Поуп се пусна, полетя надолу за половин секунда и изчезна под бясно мятащите се тела.

Итън се извърна.

Пилчър го гледаше.

Гледаше през него.

Хеликоптерът рязко зави и се понесе на север към планините.