Блейк Крауч - Пайнс (Живи или мъртви)

— И затова този път се заехте с ума ми?

— Помислихме си, че ако успеем да насадим психоза, може би ще имаме шанс. И ти инжектирахме силни антипсихотици.

— Главоболието ми.

— Дори опитахме да използваме историята ти с измъчването срещу теб.

— Какво имаш предвид?

— Разполагам с военното ти досие. Четох доклада ти за случилото се с теб във Фалуджа. Опитахме се да използвахме това по време на разпита на Поуп.

— Ти си… побъркан.

— Никога не съм очаквал, че ще успееш да проникнеш в бункера. Смятахме просто да те оставим на абитата. Но когато те видях в залата, ми хрумна нещо. Ти си упорит. Боец докрай. Никога няма да приемеш реалността на Уейуърд Пайнс. Осъзнах, че трябва да престана да се боря с теб. Че вместо пречка, ти може да ни бъдеш от полза.

— Защо просто не ми каза всичко това?

— Защото не знаех какво ще направиш с това знание, Итън. Ще се самоубиеш? Ще избягаш? Ще се опиташ да се оправяш сам? Но сега осъзнавам, че ти си един от редките случаи.

— Какво имаш предвид?

— Повечето хора в града не могат да понесат истината за света. А ти… ти не можеш да понасяш лъжата. Неведението. Ти си първият жител, с когото споделям това. Разбира се, семейството ти беше съсипано да гледа трудностите, с които ти се сблъска.

Итън се обърна и изгледа кръвнишки Пилчър.

— Защо си ги довел тук?

— Давам ти възможност за избор, Итън. Те не знаят нищо за света извън Пайнс. Ти обаче знаеш. Само да кажеш, ще те оставя със семейството ти на тази поляна. В чувала има храна и запаси, дори оръжие. Ти си човек, който иска нещата да стават по неговите правила, и аз уважавам позицията ти. Ако това е най-важното за теб, така да бъде. Можеш да царуваш в ада навън или да служиш в рая, в Пайнс. Изборът е твой. Но ако се върнеш в Пайнс, ако избереш безопасността и подкрепата за семейството си и за себе си, това ще стане според моите правила. А моите правила, Итън, вървят със сурови наказания. Ако ме разочароваш, ако ме предадеш, ще те накарам да гледаш, докато синът ти…

Внезапният звук прекъсна Пилчър. Отначало Итън си помисли, че някой е включил механичен чук в гората, но после осъзна какво е и страхът го сграбчи за гърлото.

Беше характерното та-та-та на автомат.

— Палете хеликоптера! — гръмна гласът на Пам по радиото. — Те идват!

Пилчър погледна към кабината.

— Изкарай ни оттук — каза той.

— Действам по въпроса, шефе.

Итън чу как турбините заработиха и гърмежа на пушката на Пам. Отиде до прозореца и се загледа към гората. Стрелбата приближаваше.

В хеликоптера беше твърде шумно за разговори и затова той си сложи слушалките и даде знак на Пилчър да направи същото.

— Какво искаш от мен? — попита Итън.

— Да ми помагаш в управлението на Пайнс. Отвътре. Ще бъде адски тежка работа, но си създаден за нея.

— Това не е ли работата на Поуп?

Итън забеляза движение сред дърветата. Турбините започнаха да вият и хеликоптерът завибрира от високите обороти.

Поуп и Пам изскочиха от гората и заотстъпваха към средата на поляната.

Три абита скочиха от дърветата. Поуп свали две с дълъг откос, а Пам стреля два пъти в гърдите на третото.

Итън се хвърли към другата страна на кабината и погледна през прозореца.

— Пилчър.

— Какво?

— Дай ми пистолета си.

— Защо?

Итън почука стъклото и посочи към групата абита, излизаща от другата страна на поляната — най-малко четири, носещи се на пълна скорост към Пам и Поуп, използвайки и четирите си крайника.

— С мен ли си, Итън?

— Те ще загинат.

— С мен ли си?

Итън кимна.

Пилчър пъхна пистолета в ръката му.

Итън свали слушалките си.

— Още колко остава? — извика той към кабината.

— Трийсет секунди!

Итън отвори вратата и скочи в тревата.

Ревът на роторите и на вятъра го оглушаваше.

Поуп и Пам бяха на петдесет метра от него и още отстъпваха към хеликоптера, без да престават да стрелят.

Вече бяха убили дузина абита и бледите им тела бяха осеяли поляната, но прииждаха нови и нови.

Повече, отколкото можеше да преброи Итън.

Затича се в обратната посока.

На двайсет метра от хеликоптера спря и се разкрачи.

Погледна револвера в ръката си — „Рюгер“ с цилиндър за шест патрона.

Вдигна го.

Прицели се.

Пет абита летяха с пълна скорост.

Дръпна ударника. Автоматичната стрелба и гърмежите на пушката се чуваха въпреки воя на турбините.

Абитата вече бяха на десет метра от него. „Когато и да откриеш огън, ще е добре. И никакви пропуски. Трябва да ги сваляш с един куршум“.