Мари Лу - Легендата

— До голяма степен са дали обяснение ли? — повторих аз достатъчно саркастично, с което го накарах да се изчерви. — Звучи някак неясно. Видяхте ли ме на охранителните камери? Командир Джеймсън ли ти внуши това?

— Отговори на въпроса, Джун.

Погледнах го свирепо. Той примигна, но не се извини за промяната в тона си.

Това може да е последната ми възможност.

— Не съм го направила — заявих.

Томас не изглеждаше убеден.

— Не си го направила — повтори думите ми той.

— Какво друго искаш да ти кажа? Дали не са направили поне още един пропуск при проверка на наличността? Сигурен ли си, че нещо липсва?

Томас прочисти гърло.

— Някой е пипал охранителните камери тук, долу, затова не разполагаме със запис. — Той потупа пистолета си. — Направено е доста прецизно. И когато си помисля за прецизност, се сещам за един човек. За теб.

Сърцето ми започна да бие по-силно.

— Не искам да правя това. — Гласът на Томас стана по-мек. — Но ми се стори странно, че прекарваш толкова много време в разпити на Дей. Да не би сега да го съжаляваш? Нагласила ли си нещо, за да…

Той така и не успя да довърши изречението си.

Внезапно експлозия разклати целия коридор и ни блъсна в стената. Прах се сипеше от тавана, искри проблясваха във въздуха. Патриотите. Електробомбата. Активирали са я на площада. В крайна сметка са дошли като по разписание, точно преди Дей да влезе в двора, където се изпълняват разстрелите. Което означаваше, че всички оръжия в сградата ще бъдат извън строя точно за две минути. Благодаря ти, Киеде.

Блъснах Томас силно в стената, преди той да успее да възстанови баланса си. След това издърпах ножа от колана му, отидох до кутията с електрозахранващата мрежа и я отворих. Зад мен Томас се пресегна за пистолета си, сякаш на забавен каданс.

— Спрете я!

Взех ножа и прерязах всички жици в долната част на електрическата мрежа.

Чу се пукот. Последва дъжд от искри. Целият сутерен стана тъмен.

Чух Томас да ругае. Открил е, че пистолетът му е безполезен. Войниците се препънаха един в друг. Бързо напипах пътя към стълбището.

— Джун! — изкрещя Томас някъде зад мен. — Ти не разбираш… това е за твое добро!

Думите излязоха от устата ми с ярост.

— Това ли каза и на Метиъс?

Не разполагах с много време, преди резервното осветление да се включи. Не изчаках отговора на Томас. Стигнах до стълбите и ги взех по три наведнъж, като отброявах секундите от взривяването на електробомбата. Засега единадесет секунди. Оставаха сто и девет секунди, преди оръжията да започнат да функционират.

Бързо излязох през вратата на първия етаж и се озовах сред море от хаос. Войници тичаха навън към площада. Стъпки отекваха навсякъде. Проправих си път назад, директно към двора за разстрел. Всякакви детайли профучаваха покрай мен като по магистрала на мислите. Остават деветдесет и седем секунди. Тридесет и трима войници са тръгнали в противоположна посока… дванадесет се движат към мен… няколко плоски екрана са потъмнели… най-вероятно е причинено от спирането на тока… на други се вижда хаосът сред тълпата отвън… нещо пада от небето на площада… пари! Патриотите сипят пари от покривите. Половината тълпа се мъчи да се измъкне от площада, докато другата половина се боричка за банкнотите.

Седемдесет и две секунди. Достигнах до коридора, където бе наказателният взвод, и в миг обхванах с поглед разкрилата се пред мен сцена: трима войници в безсъзнание. Джон и Дей (превръзката за очи, която пазачите вероятно са му били сложили точно преди бомбата да избухне, се е смъкнала на врата му) са в схватка с четвърти. Останалите сигурно са били повикани да помагат за въвеждане на ред на площада — само че те нямаше да се бавят дълго там. Щяха да се върнат за нула време. Изтичах зад тях и изритах войника през краката. Той рухна на земята. Джон го удари с юмрук в челюстта. Войникът се отпусна и загуби съзнание.

Шестдесет секунди. Дей изглеждаше нестабилен, сякаш щеше да припадне. Някой войник сигурно го бе ударил по главата или пък кракът му създаваше проблеми. Двамата с Джон го хванахме от двете му страни — насочих ги към един по-тесен коридор, който се разклонява от тези, водещи към наказателния взвод, и се отправихме към изходите. Секунда по-късно гласът на командир Джеймсън прокънтя по интеркома. Той прозвуча разгневено.

— Екзекутирайте го! Убийте го веднага! Искам да го излъчите на площади!

— По дяволите — каза под носа си Дей. Главата му се килна на една страна — светлите му сини очи изглеждаха мътни и неясни. Размених си поглед с Джон и продължихме да се движим. Войниците щяха да се насочат насам веднага. Връщаха се, за да изкарат Дей на двора.