Мари Лу - Легендата

Тогава видях още някой — по-нисък, с по-нежно телосложение — да влиза в килията с шумолящо черно наметало. Отне ми около минута, за да я разпозная. Вече не бе облечена в скъсани панталони и не носеше кални ботуши — по лицето й нямаше мръсотия. Момичето бе чисто и спретнато, косата му бе вързана на висока, лъскава конска опашка. Бе облечено в богато украсена униформа: златни пагони блестяха в най-горната част на покритата му с плащ военна премяна, бели акселбанти бяха закачени на рамената му, а двойни V-образни нашивки бяха избродирани на двата му ръкава. Плащът му стигаше чак до ходилата и го обвиваше в черно, декорирано със златисто. Сложен възел канто държеше горната част от униформата му на място. Изненадан бях колко младо изглеждаше. Не вярвах републиката да е дала на момиче на моята възраст толкова висок чин. Погледнах устата й — същите устни, които бях целунал, сега бяха покрити с лек, бляскав гланц. Една извратена мисъл премина през ума ми и ми се прииска да се изсмея. Ако тя не беше отговорна за смъртта на майка ми и моето залавяне, ако не исках да е мъртва, щях да кажа, че я намирам за абсолютно зашеметяваща.

Сигурно бе видяла това признание, изписано на лицето ми.

— Навярно си развълнуван не по-малко от мен, че отново се срещаме. Това, че кракът ти е превързан по моя молба, можеш да считаш като акт на изключително милосърдие — отсече то. — Искам да можеш да стоиш на крака, когато настъпи моментът на екзекуцията и няма да ти позволя да умреш от инфекция, преди да съм приключила с теб.

— Благодаря. Много си мила.

Тя не обърна внимание на сарказма ми.

— И така. Значи ти си Дей.

Останах безмълвен.

Момичето скръсти ръце и ми хвърли свиреп проницателен поглед.

— Предполагам, че все пак трябва да те наричам Даниел. Даниел Алтън Уинг. Успях да изкопча поне това от брат ти Джон.

Когато спомена името на Джон, аз се наведох напред и мигновено се разкаях, защото кракът ми пламна от болка.

— Кажи ми къде са братята ми.

Изражението й не се промени. Тя дори не примигна.

— Те вече не са твоя грижа. — Момичето пристъпи няколко крачки напред. Походката му бе изискана и бавна и подсказваше, че несъмнено принадлежеше към елита на републиката. Бе успяло да я прикрие изненадващо добре на улицата. Това само ме разгневи още повече.

— Ето как ще процедираме, господин Уинг. Ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш. Нека да започнем с нещо лесно. На колко си години?

Срещнах погледа й.

— Въобще не трябваше да те спасявам от двубоя по скизбокс. Трябваше да те оставя да умреш.

Момичето погледна надолу, извади пистолет от колана си и ме удари силно през лицето. За секунда виждах само ослепителна бяла светлина — Вкусът на кръв изпълни устата ми. Чух нещо да изцъква, а после усетих студен метал, опрян до слепоочието ми.

— Грешен отговор. Нека да бъда ясна. Ако ми дадеш още един грешен отговор, ще направя така, че да чуеш чак оттук как брат ти Джон крещи. Ако ми дадеш трети грешен отговор, малкият ти брат, Идън, ще бъде сполетян от същата съдба.

Джон и Идън. Поне и двамата все още бяха живи. И тогава по кухото цъкане на пистолета разбрах, че не е зареден. Очевидно просто искаше да ме шамаросва с него.

Момичето не отмести оръжието си.

— На колко си години?

— На петнадесет.

— Така е по-добре. — Момичето намести леко пистолета си. — Време е за самопризнания. Ти ли си отговорен за нахлуването с взлом в банка „Аркадия“?

Явката „Десет секунди“.

— Да.

— Тогава трябва да си отговорен също така и за кражбата на шест хиляди и петстотин банкноти оттам.

— Правилно си разбрала.

— Отговорен ли си за вандалското разрушаване на Отдела по вътрешна защита преди две години, както и за унищожаването на двигателите на два въздушни кораба на фронтовата линия?

— Да.

— Ти ли подпали ескадрила от десет реактивни бойни самолета F-472, разположени във въздушна база „Бърбанк“, точно преди да се отправят към бойния фронт?

— Гордея се с тази си постъпка.

— Нападал ли си кадет, който е бил на пост в началото на зоната под карантина в сектор Алта?

— Завързах го и занесох храна на няколко семейства, поставени под карантина. А ти си гледай работата.

Момичето бързо изреди още няколко минали нарушения, за някои от които едва си спомнях. Тогава посочи още едно престъпление, най-скорошното ми.

— Отговорен ли си за смъртта на капитан от градски патрул по време на нападението ти над Централната болница на А ос Анджелис? Открадна ли медицински запаси и нахлу ли с взлом на третия етаж?