Мари Лу - Легендата

— Изглежда, че ужасно много си се разбързал да натрупаш състояние.

Този път ми хвърли развеселен поглед.

— Че защо да не съм? Ти сигурно си живяла на улицата толкова дълго, колкото и аз. Би трябвало да знаеш отговора на този въпрос, нали?

Погледнах надолу. Не исках той да види истината.

— Предполагам, че е така.

Продължихме да мълчим.

Момчето проговори. Нежният му тембър ме накара да вдигна очи към него.

— Не зная дали някой ти го е казвал — започна той. Не се изчерви и очите му не се отместиха. Вместо това осъзнах, че съм вперила поглед в два океана — единия съвършено спокоен, а другия — на ситни вълнички. — Ти си много привлекателна.

Правили са ми комплименти за външния вид и преди. Но никога с тон като неговия. От всички неща, които ми каза, не зная защо именно това ме хвана неподготвена. Но ме изненада толкова много, че без да се замисля изтърсих:

— Мога да кажа същото и за теб. — Направих пауза. — В случай че не знаеш.

По лицето му бавно се изписа усмивка.

— О, повярвай ми. Знам.

Засмях се.

— Радвам се да чуя нещо искрено.

Не можех да откъсна очи от неговите. Най-накрая успях да добавя:

— Ами, мисля, че си пийнал твърде много вино, приятелю. — Стараех се гласът ми да звучи колкото се може по-безгрижно. — Малко сън ще ти се отрази добре.

Думите едва бяха излезли от устата ми, когато момчето се наведе по-близо и постави ръка върху бузата ми. Цялото ми обучение ми подсказа да блокирам ръката му и да я притисна на земята. Но бях напълно неподвижна. Той ме притегли към себе си. Поех си дъх, преди устните му да докоснат моите.

Вкусих виното в устата му. Първоначално целувката му бе нежна, а след това, сякаш се стремеше към нещо повече, изтласка ме до стената и ме целуна страстно. Устните му бяха топли и толкова меки — косата му леко докосваше лицето ми. Опитах се да се концентрирам. (Не му бе за първи път. Определено бе целувал и други момичета преди това, и то не малко. Той е… той сякаш остава без дъх…) Детайлите избледняха. Напразно опитвах да се вкопча в тях. Отне ми миг, за да осъзная, че аз го целувах не по-малко жадно от него. Усещах ножа, закачен на кръста му, да се опира в кожата ми, и потреперих. Тук бе твърде топло, лицето ми бе твърде горещо.

Той се отдръпна пръв. Гледахме се един друг, замлъкнали смутено, сякаш нито един от двама ни не можеше напълно да проумее какво се бе случило току-що.

Тогава момчето възвърна присъствието на духа си и докато аз се борех да възстановя своето, той се облегна на стената до мен и въздъхна.

— Съжалявам — измънка той и ми хвърли палав поглед. — Не можах да се сдържа. Но поне сега приключихме с това.

Гледах го втренчено още известно време, все още бях загубила дар слово. Съзнанието ми крещеше да си събера мислите. Момчето отвърна на погледа ми. След това се усмихна, сякаш знаеше какъв ефект имаше над мен, и се обърна настрана. Отново започнах да си поемам дъх.

И тогава видях едно движение с ръка, което върна ума ми на мястото му: преди да легне и да заспи, момчето посегна към нещо, което бе окачено на врата му. Движението бе толкова неволно, че едва ли го осъзнаваше. Погледнах към врата му, но на него нямаше нищо. То се е опитало да улови призрака на огърлица, призрака на някакво украшение или гердан.

И тогава си спомних с усещане, от което ми се повдигна, за медальона в джоба ми. Медальона на Дей.

Когато Момичето най-накрая заспа, аз ги оставих с Тес и отново отидох при семейството си. Хладният въздух прочисти главата ми. Веднага щом се отдалечих достатъчно от уличката, поех дълбоко въздух и ускорих крачка. Не трябваше да го правя — казах си. — Не трябваше да я целувам. Не трябваше да се чувствам толкова доволен, че го направих. Все още усещах устните й до моите, гладката, мека кожа на лицето и рамената й, лекото потрепване на ръцете. Целувал съм доста красиви момичета преди това, но не и като това. Исках още. Не можех да повярвам, че успях да се отдръпна.

Нямаше смисъл от повече предупреждения да не се влюбвам в хора от улицата.

Сега се заставих да се концентрирам върху срещата с Джон. Стараех се да не обръщам внимание на странния знак Х върху вратата на семейството ми и директно се отправих към дъските, с които е облицована верандата. Свещи блещукаха до спуснатите кепенци на прозореца на спалнята. Майка ми сигурно бе останала будна до късно, за да се грижи за Идън. Постоях клекнал в тъмнината, погледнах през рамо към пустите улици, след което отместих дъската и застанах на колена.