Мари Лу - Легендата

— Може би ти ще ни помогнеш да си откраднем малко храна, а не аз — продължи той. — Търговците винаги се доверяват на момиче, особено на такова като теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Че минаваш конкретно на въпроса.

Не можех да не се усмихна.

— И ти също.

Докато се настанявахме, за да наблюдаваме щандовете, аз си отбелязах няколко неща наум. Можех да си позволя да се мотая с тях още една нощ, докато оздравея достатъчно, за да мога отново да се върна към търсенето на информация за Дей. Кой знае — може би те дори щяха да ми дадат насока.

Когато вечерта най-сетне настъпи и топлината от слънцето започна да намалява, ние се отправихме обратно към брега и си потърсихме място, където да си устроим бивак. Навсякъде около нас виждах как от един остъклен прозорец към друг без стъкла оживяват потрепкващи светлини на свещи, а тук и там местните жители палеха малки огньове в краищата на уличките. Нови смени от улични полицейски патрули започнаха да правят своите обиколки. Пет нощи, откакто бях на полева мисия. Все още не можех да свикна с рухналите стени, въжетата с износени дрехи, които висяха от балконите, групичките от малки просяци, които се надяваха минувачите да им подхвърлят по някой залък за ядене… но поне презрението ми намаля. Спомних си с известна доза срам за нощта на погребението на Метиъс, когато бях оставила гигантска пържола в чинията си недокосната, без дори да се замисля. Тес вървеше пред нас, напълно необезпокоявана от околната обстановка, с ведра и безгрижна крачка. Чувах я как си тананика неясна мелодия.

— Електорски валс — измърморих аз, разпознавайки песента.

Момчето ми хвърли поглед, докато вървеше до мен. Ухили се.

— Май си фенка на Линкълн, а?

Не можех да му кажа, че притежавах копия от всички песни на Линкълн, както и няколко сувенира с автограф, че съм я виждала да изпълнява политически химни на живо на един градски банкет или че някога тя бе написала песен, с която отдава почит на всички генерали от бойния фронт на републиката. Вместо това се усмихнах.

— Да, може да се каже.

Той отвърна на усмивката ми. Зъбите му бяха красиви, най-прекрасните, които съм виждала досега по тези улици.

— Тес обича музика — отвърна той. — Винаги ме замъква по баровете наоколо, а после стоим наблизо, докато тя слуша химните, които свирят вътре. Не знам. Сигурно момичетата си падат по такива работи.

Половин час по-късно момчето забеляза умората ми. Привика Тес и ни заведе до една от уличките, където редица от големи, метални контейнери бяха натикани между две стени. Момчето избута един от тях напред, за да ни отвори малко място. След това приклекна зад контейнера, даде знак на Тес и мен да седнем и започна да разкопчава жилетката си.

Изчервих се до уши и благодарих на всички богове по света за тъмнината, която ни обграждаше.

— Не ми е студено и не кървя — обърнах се към него аз. — Недей да си сваляш дрехите.

Момчето ме погледна. Очаквах светлите му очи да изглеждат по-неясни през нощта, но вместо това те сякаш отразяваха светлината от прозорците над нас.

— Кой е казал, че става дума за теб, скъпа? — Свали жилетката си, сгъна я внимателно и я сложи на земята до едно от колелата на контейнера за смет. Тес седна и безцеремонно положи глава върху нея, сякаш по навик.

Прочистих гърлото си.

— Разбира се — измърморих аз. Направих се, че не чувам тихия смях на момчето.

Тес се изправи и разговаря с нас, но скоро клепачите й натежаха и заспа с глава върху жилетката. Момчето и аз изпаднахме в мълчание. Оставих погледа ми да се спре задълго върху Тес.

— Изглежда много крехка — прошепнах аз.

— Да… но е по-жилава, отколкото изглежда.

Погледнах го.

— Имаш късмет, че тя е с теб. — Очите ми се насочиха към крака му. Той проследи движението им и бързо оправи стойката си. — Сигурно ти е била от полза, когато е лекувала крака ти.

Той осъзна, че съм забелязала накуцването му.

— Не. Получих тази контузия отдавна. — Поколеба се, след което реши да не казва нищо повече по въпроса. — Между другото зараства ли раната ти?

Махнах с ръка.

— Всичко е наред. — Но скръцнах със зъби, дори когато го казах. Ходенето насам-натам цял ден не ми помогна особено и болката се завърна като опустошителен огън.

Момчето видя изписаното по лицето ми напрежение.

— Трябва да ти сменим превръзката.

Изправи се и без да безпокои Тес, пъргаво извади ролка с бели превръзки от джоба й.

— Не съм добър, колкото нея — прошепна. — Но не искам да я будя.