Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Светлините изгаснаха. Вентилационните шахти въздъхнаха като че ли за последно. В следващия миг подът под полковника се срути. Той падна и чу собствените си писъци. Рамото му се удари в някаква издадена скала, преди Маклин да стигне дъното, където се стовари с такава сила, че въздухът напусна дробовете му и писъците му секнаха.

Коридорите и залите на Земен дом се срутваха една след друга в настъпилия пълен мрак. Телата бяха хванати в капана или смазани под напора на скалите. Парчета камък падаха отгоре и се разбиваха в отслабените подове. Помията беше стигнала до коленете в секциите на Земен дом, които все още се държаха и в мрака хората се премазваха едни други до смърт в опит да намерят път за навън. Писъците, виковете и молбите към Бог се сливаха в адски пандемониум, докато ударните вълни продължаваха да брулят планината Блу Доум, която започна да се срутва и да премазва непревземаемата крепост в търбуха си.

Президентът на САЩ, чиито очи бяха потънали в лилавите кратери на бледото му лице, погледна вдясно към овалния плексигласов прозорец и пред погледа му се откри бурно море от черни облаци. На десет километра под самолета му, „Боинг Е-4В“, проблясваха жълти и оранжеви светлини, а облаците кипяха в чудовищна буря. Самолетът се разтресе, беше засмукан триста метра надолу и четирите му турбовитлови двигателя запищяха в опит да наберат отново височина. Небето имаше цвета на кал, а слънцето беше скрито зад огромни, завихрени облаци. В тези облаци, които се носеха на девет километра от повърхността на земята, се намираха останките от цивилизацията: горящи дървета, цели къщи, части от сгради, парчета от мостове, магистрали и железопътни линии, които светеха в червено като нажежени жички. Отломките се въртяха и подскачаха като парчета гнила растителност, изтласквани на повърхността на кипящо черно езеро и след това засмуквани отново от него, за да бъдат заменени от нова вълна боклуци, принадлежали на човечеството.

Президентът не можеше да издържи на гледката, но не можеше и да отмести поглед. Едновременно изплашен и хипнотизиран, той наблюдаваше клокочещите облаци и сините светкавици, които периодично ги пронизваха. Самолетът потрепери, наклони се наляво и пак се изправи, снижи се рязко и след малко отново се издигна. Нещо огромно и горящо прелетя покрай прозореца. Президентът си помисли, че може да е част от влак, изстреляна във въздуха от невероятната ударна вълна и от невижданите ураганни ветрове, които пищяха по опустошената земя долу.

Някой се пресегна и спусна капака от опушено стъкло, който скри прозореца.

— Не мисля, че трябва да продължавате да гледате, сър.

За няколко секунди главнокомандващият не успя да разпознае мъжа, който седеше на черната кожена седалка срещу неговата. Хана, помисли си той. Министърът на отбраната Хана. Огледа се наоколо, за да разбере къде се намира. Беше във Въздушния команден център. В кабината си в опашката на самолета „Боинг“. Хана седеше срещу него, а от другата страна на пътеката се беше разположил мъж в униформа на капитан от специалното разузнаване на военновъздушните сили; човекът беше изпънат като струна и с квадратни рамене. Носеше слънчеви очила, които скриваха очите му. Лявата му китка беше закопчана с белезници за дръжката на малко черно куфарче, оставено на масата пред него.

От другата страна на кабината на президента се намираше сърцето на самолета, което представляваше поредица от радарни екрани, компютри, обработващи данни, и комуникационно оборудване, свързано със Стратегическото въздушно командване, Противовъздушна отбрана, Върховната главна квартира на съюзническите сили в Европа и всички бази на американските въздушни и морски сили с междуконтинентални балистични ракети. Техниците, които работеха с оборудването, бяха избрани от Агенцията за военно разузнаване, която също така беше избрала и обучила мъжа с черното куфарче. На борда на самолета присъстваха също няколко офицери на АВР и генерали от армията и военновъздушните сили, специално назначени във Въздушния команден център, чиито задължения бяха да създават ясна картина от докладите, получавани от различните точки на конфликта.

Самолетът кръжеше над Вирджиния от 6:00 часа. В 9:46 пристигнаха първите доклади от Военноморския център: няколко американски подводници бяха попаднали на голяма група руски ядрени подводници северно от Бермудските острови.