Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Той изрева толкова силно, че почти разтресе бараката и побягна през вратата и през събралите се хора. Все още беснееше, когато стигна до улицата на разтапящи се крака в прегръдката на овъгления каубой.

Глори помогна на Джош да си свали горящото палто. Ски маската му димеше и преди да има възможност да помисли, жената я хвана и я махна от главата му.

Тъмносиви образувания, някои от които бяха с размера на юмрука на Арън, почти изцяло бяха покрили лицето и главата на гиганта. Устата му беше оградена от филизи кожа и единствената чиста зона освен устните му беше един кръг, от който лявото му око е сега зачервено от дима — се взираше в нея. Състоянието му не беше толкова зле, колкото това на Суон, но все пак накара Глори да ахне и да отстъпи крачка назад.

Джош нямаше време да се извинява, че не е красавец. Той побягна към Муле, който се тресеше неудържимо около насъбралите се зяпачи, загреба шепа сняг, хвана го за врата и се опита да изгаси пламъците на гривата му. Глори последва примера му, също взе шепа сняг и я натри в опашката на животното. Арън стори същото и много от другите мъже и жени започнаха да гребат сняг и да го отъркват в ребрата на коня. Един слаб тъмнокос мъж със син келоид сграбчи врата на Муле от другата страна на Джош и след цяла минута на упорство успяха да го успокоят дотолкова, че да спре да се хвърля.

— Благодаря ти — каза гигантът. Разнесе се грохот, заля ги гореща вълна и покривът на хамбара се срути.

— Хей! — провикна се една жена, която беше най-близо до пътя. — Там се случва нещо! — Тя посочи към бараките и Джош и Глори видяха наизлезлите на улицата хора. Виковете и крясъците за помощ стигнаха до тях.

„ Суон! — помисли си гигантът. — О, Господи… оставих Суон и Ръсти сами!“

Хукна да бяга, но краката му го предадоха и той падна. Дробовете му се опитваха да си поемат въздух и пред очите му се появиха черни петна.

Някой го хвана за ръката и се опита да го вдигне. Втори човек отиде от другата страна и заедно го изправиха на крака. Джош осъзна, че от едната му страна е Глори, а от другата — някакъв старец с приличащо на напукана кожа лице.

— Добре съм — каза им той, но се отпусна тежко на шивачката. Тя го удържа и го поведе по пътя.

Едно одеяло беше хвърлено на земята на около тридесет метра от бараката на Глори. От него се виеше дим. Няколко души го бяха наобиколили и говореха нещо. Други бяха застанали до предната врата на дома на шивачката. Джош помириса изгоряло месо и стомахът му се сви.

— Стой тук — каза на Арън. Момчето спря с Ревльото в ръка.

Глори влезе с гиганта в бараката. Тя сложи ръка върху устата и носа си. Все още усещаше топлите вълни между стените и видя овъгления таван.

Джош застана над Суон. Трепереше като дете. Тя беше свила колене до гърдите си и лежеше неподвижно. Той се наведе над нея, хвана едната ѝ китка и потърси пулс. Кожата ѝ беше студена.

Намери пулс — слаб, но постоянен като ритъма на метроном, който не можеше да спре.

Суон се опита да вдигне глава, но нямаше сила да го направи.

— Джош? — Гласът ѝ едва се чуваше.

— Да — отвърна гигантът, придърпа я към себе си и притисна главата ѝ в рамото си. Една сълза запари на окото му и потече надолу по образуванията на бузата му. — Тук е старият Джош.

— Аз… сънувах кошмар. Не можех да се събудя. Той беше тук, Джош. Той… ме намери.

— Кой те е намерил?

— Той — отвърна тя. — Мъжът… с аленото око… от картите на Леона.

На пода на няколко крачки от него имаше счупени стъкла. „Вълшебното огледало“, помисли си гигантът. Видя каубойските ботуши на Ръсти и се помоли на Господ да не му се налага да излиза навън, за да провери какво димеше под онова одеяло в калта.

— Суон? Трябва да изляза за минута — каза той. — Ти си почивай, чу ли? — Положи я нежно обратно и погледна към Глори, която беше видяла локвата кръв на пода. Изправи се и се насили да излезе.

— Хвърлихме сняг отгоре му! — каза един от зяпачите на гиганта. — Не можахме да изгасим огъня. Вече си беше заминал.

Джош коленичи и вдигна одеялото. Погледна онова, което не искаше да вижда. Трупът съскаше, сякаш шепнеше някаква тайна. Двете ръце бяха откъснати от раменете.

— Видях го! — призна развълнуван друг мъж. — Погледнах през вратата и видях двуглав демон да щурее там вътре! Всемогъщи боже, никога не съм виждал подобно нещо! Двамата с Пери закрещяхме и онова чудо хукна право към нас! Изглеждаше така, сякаш се биеше със себе си! След това се раздели на две и другата половина побягна натам! — Той посочи противоположната посока на улицата.