Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Вие… знаете какво се случи, нали?

Леона кимна.

— О, да. Лий Проктър беше надул радиото в железарията, когато отидох да купя пирони и тел, за да окача една картина. Нямам представа на коя станция го беше включил, но изведнъж се разнесе някакво противно пищене и водещият започна да говори много бързо за извънредно положение, бомби и какво ли не. След това последва цвъртене, подобно на мазнина в тиган, и радиото замря. Повече нищо не се чу от него. Уилма Джеймс нахълта в магазина и каза на всички да погледнат в небето. Излязохме навън и го сторихме. Видяхме самолети, бомби или каквото там бяха да прелитат над главите ни. Някои от тях като че ли щяха да се блъснат една в друга. Тогава Грейндж Тъкър каза: „Случва се! Армагедон настъпи!“. Той просто се пльосна на тротоара пред магазина си и продължи да гледа полета на тези чудесии.

— След това се раздуха вятър, който вдигна прахта, и се застуди — продължи Леона, която не се отделяше от прозореца. — Слънцето стана кървавочервено. Няколко торнада минаха оттук. Едното от тях удари фермата на Маккормик и я отнесе. Не остави нищо след себе си освен основите. Не остана нищо и от Бен, Джини и децата. Разбира се, всички в града започнаха да идват при мен и да ме питат какво предстои за в бъдеще. — Старата жена сви рамене. — Не можех да им кажа, че видях черепи на мястото на лицата им. Как можеш да кажеш нещо подобно на приятелите си? Е, господин Дейни — пощальонът от Ръсел Каунти — не се появи, телефонните линии не работеха и нямаше ’лектричество. Знаехме, че се е случило нещо сериозно. Кайл Дос и Еди Мийчъм предложиха да отидат в Матисън, който е на тридесет километра оттук, за да проверят какво става. Така и не се върнаха. Пак видях черепи на мястото на лицата им, но какво можех да кажа? Знаете, че понякога просто няма смисъл да казваш на някого, че времето му е изтекло.

Джош не разбираше бръщолевенията на старата жена.

— Какво имате предвид с това, че сте видели черепи на мястото на лицата им?

— О. Съжалявам. Забравих, че хората, които не живеят в Съливан, не ме познават. — Леона Скелтън се извърна от прозореца. На приличащото ѝ на изсушена ябълка лице се появи вяла усмивка. Тя взе една от газените лампи, прекоси стаята до библиотека с книги и извади подвързан в кожа албум. Отнесе го при Джош и го отвори. — Ето — каза тя. — Това съм аз. — Посочи една пожълтяла статия със снимка, внимателно изрязана от някакво списание. Заглавието гласеше: „КАНЗАСКА ГАДАТЕЛКА ПРЕДСКАЗАЛА СМЪРТТА НА КЕНЕДИ 6 МЕСЕЦА ПРЕДИ ДИКСЪН 22 22 Джийн Диксън (1904 — 1997) — една от най-известните американски гадателки и астроложки на XX в. Известна с предсказанието си за смъртта на президента Кенеди. !“ Под него, с по-малки букви, беше написано: Леона Скелтън предвижда голям просперитет за Америка! Снимката беше на много по-млада Леона, заобиколена от котки и кристални топки.

— Изрезката е от списание „Фейт“ от 1964 г. Разбирате ли, написах писмо до президента Кенеди, за да го предупредя да стои настрана от Далас, защото докато изнасяше реч по телевизията, видях череп на мястото на лицето му, след което наредих картите „Таро“ и използвах дъската „Уиджа“. Така разбрах, че Кенеди има могъщ враг в Далас, Тексас. Дори разбрах част от името му, но ми се яви като Осбалд. Както и да е, написах му писмо и дори му направих копие. — Леона отгърна страницата и показа на Джош пожълтяло и едва четимо, писано на ръка писмо от 19 април 1963 г. — Двама мъже от ФБР ме посетиха в дома ми и си поприказваха много дълго с мен. Бях доста спокойна, но тези хора изкараха ангелите на горкия Дейви! О, говореха много любезно, но можеха да прогорят дупка в теб! Виждах, че ме смятат за смахната лунатичка. Казаха ми да не пиша повече писма и после си тръгнаха.

Леона отгърна още една страница. Заглавието на следващата статия гласеше: „ДОКОСНАТА СЪМ ОТ АНГЕЛ ПРИ РАЖДАНЕТО СИ, ЗАЯВЯВА КАНЗАСКАТА «ДЖИЙН ДИКСЪН»“.

— Тази е от „Нешънъл Татлър“, издадена около 1965 г. Споменах на онази журналистка, че майка ми винаги ми е казвала, че е имала видение за ангел в бяла премяна, който ме целува по челото, докато съм била бебе. Както и да е, тази статия излезе точно след като намерих едно малко момче от град Канзас. Просто беше пощуряло и избягало от дома и родителите си. Криеше се в една стара къща на две пресечки от тях. — Старата жена разгърна още няколко страници и гордо посочи други статии от различни списания като „Стар“, „Инкуайърър“ и „Фейт“. Последната статия беше от малък канзаски вестник и беше отпечатана през 1987 г. — Не бях особено добре напоследък — каза тя. — Имах проблеми със синусите и артрита. Предполагам, че са замъглявали дарбата ми. Както и да е, това съм аз.