Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Той вдигна крак и прекрачи през блещукащата преграда на равнотранспорта. И се озова в дървена барака с широко разтворена врата. Отвъд нея имаше… зеленина. Много зеленина. Трева, дървета, цветя, храсти. Това му стигаше.

Той се върна обратно и пристъпи развълнуван в ремонтната работилница. Бяха успели — още малко и ще са в безопасност. Върна се тичешком в склада.

— Хайде! — извика. — Всички да влизат в стаята. Проверих — равнотранспортът работи!

Нова експлозия разтресе стените и накара металните инструменти да зазвънтят. Прах и мазилка се посипаха от тавана.

— По-бързо! — повтори той.

Тереза вече насочваше хората. Той остана до вратата и Когато първата жена прекрачи прага, хвана ръката й и я отведе при сивата стена на равнотранспорта.

— Знаеш какво е това, нали? — попита.

Тя кимна, опитвайки се да овладее нетърпението си да прекрачи в рамката и да се махне оттук.

— Виждала съм и друг път такива.

— Тогава да разчитам ли, че ще останеш тук и ще помогнеш на другите да го използват?

Жената се подвоуми, сетне кимна.

— Не се безпокой — рече й Томас. — Просто остани, докато можеш.

Веднага щом тя се съгласи, той хукна обратно през вратата.

Отвън вече се бяха скупчили.

— Нататък! — посочи им Томас. — Освободете място за други!

Той се запромъква през тълпата назад към склада. Хората вече се подреждаха в редица. В дъното на тълпата забеляза Миньо, Бренда, Хорхе, Тереза, Арис, Пържитиган и няколко момичета от група Б. Томас се приближи към тях.

— Дано не се бавят много там — сподели опасенията си Миньо. — Защото взривовете се приближават.

— Скоро всичко наоколо ще рухне — добави Гали.

Томас погледна тавана, сякаш очакваше да се стовари на главите им.

— Зная. Казах им да побързат. Само още малко и ще се из…

— Я, какво става тук? — извика един глас от дъното на склада.

Хората наоколо изпъшкаха и Томас се обърна да види кой е произнесъл тези думи. Плъха тъкмо бе влязъл през вратата, и не беше сам. Беше заобиколен от охрана. Томас преброи общо седем пазачи от ЗЛО, което означаваше, че той и приятелите му имат числено превъзходство.

Джансън спря и сви ръце на фуния, за да го чуват въпреки експлозиите.

— Странно място да се криете, Когато всичко се руши!

Нови парчета мазилка се посипаха от тавана.

— Нали знаеш какво има тук? — отвърна също на висок глас Томас. — Но вече е късно, почти свършихме.

Джансън извади дългия нож, с който го бе заплашил отвън, и го размаха. Сякаш по команда останалите от хората му извадиха подобни оръжия.

— Е, ще успеем да спасим поне неколцина от вас — захили се Джансън. — Изглежда, пред нас са тъкмо най-силните и най-умните. А между тях и Последният ни кандидат! Този, който най-много ни трябва, ала отказва да ни сътрудничи!

Томас и приятелите му бяха застанали в редица пред смаляващата се опашка. Оглеждаха пода за предмети, които могат да използват като оръжия — тръби, метални инструменти, дори назъбения край на решетка. Томас забеляза дебело парче кабел, завършващо с щръкнали метални жици, почти толкова опасно, колкото и копие. Сграбчи го, Когато поредната експлозия разтърси помещението и един метален шкаф се стовари с трясък на пода.

— Не бях виждал толкова страховита група бандюги! — подхвърли Плъха с подигравателна усмивка. — Трябва да призная, че здравата ме изплашихте!

— Затвори си плювалника и да приключваме — кресна му Миньо.

Джансън втренчи хладен, почти лишен от разум поглед в момчетата.

— С удоволствие — заяви той.

Томас гореше от желание да се нахвърли върху хората от ЗЛО заради всичките страхове и страдания, които му бяха причинили.

— Давайте! — извика той.

Двете групи пристъпиха една срещу друга, но виковете им бяха заглушени от внезапните взривове, които разтърсиха сградата.

Томас кой знае как запази равновесие, въпреки че цялото помещение подскачаше от най-мощната серия експлозии досега. Почти всички шкафове се прекатуриха и из помещението се разлетяха всякакви предмети. На косъм успя да избегне остро дървено парче и прескочи машинна част, която се завъртя от труса.

Гали, който подтичваше до него, се спъна и падна. Томас се наведе да му помогне. Бренда се подхлъзна, ала съумя да се задържи на крака.

Те се сблъскаха с противника като войници, срещащи се на бойното поле. Томас се озова срещу Плъха, който бе поне една глава по-висок от него. Той замахна с дългия си нож към рамото му, но Томас го изпревари и стовари кабела върху оголената му предмишница. Джансън нададе болезнен вик и изпусна оръжието, а от зейналата рана рукна кръв. Той стисна раната с другата ръка и отстъпи назад, блещейки се в Томас с ненавист.