Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Най-сетне стигна Скалата. Двете дъски си бяха на мястото и Соня даде знак на Тереза да прекоси импровизирания мост и да продължи през стария тунел на скръбниците. Сетне по дъските премина Бренда, следвана от върволица хора.

Томас бе спрял на ръба на Скалата и насочваше бягащите с жестове. Изнурителна работа, особено с всички тези изплашени и обезверени хора, заобиколени от стени, които заплашваха да рухнат всеки момент. Те прекосиха дъските един по един и се спуснаха в тунела. Томас се зачуди дали Тереза не ги насочва към шахтата, вместо да ги сваля по стълбата, за да преминават по-бързо.

— Хайде и ти! — извика му Соня. — Трябва да знаят накъде да продължат, Когато слязат долу.

Томас кимна, макар че никак не му се искаше да изостави хората — беше направил същото първия път, Когато избягаха от лабиринта — бе изоставил част от езерните, за да въведе кода. Но знаеше, че тя е права. Хвърли един прощален поглед на разпадащия се лабиринт, помисли си за миг каква ли ще е съдбата на Миньо, Пържитиган и другите, обърна се и побягна.

Успя да прекоси дъските с още неколцина, свърна встрани и се насочи към стълбата. Запромушва се надолу през пръстените колкото се може по-бързо и изпита облекчение, Когато се озова в основата и откри, че поне тук все още няма следи от разрушения. Тереза вече бе слязла и помагаше на хората, които бяха стигнали тук.

— Аз ще им помагам! — извика й той. — Ти върви напред. — Той посочи двойните врати.

Тя се готвеше да възрази, ала погледът й се премести към нещо зад него. Очите й се разшириха от ужас и Томас мигом се завъртя.

Капаците на няколко прашни гнезда за скръбници се повдигнаха като похлупаци на ковчези.

— Чуй ме! — изкрещя Тереза. Тя го сграбчи за рамото и го завъртя така, че да се обърне с лице към нея. — На опашката на всеки скръбник — и посочи най-близкото гнездо, — която Създателите наричат варел, вътре в издатината има лостче, нещо като дръжка. Трябва да бръкнеш през кожата и да го изтеглиш. Успееш ли, това чудо ще умре.

Томас кимна.

— Разбрано. А ти изтегляй хората!

Капаците на гнездата продължиха да се повдигат, докато Томас изтича при най-близкото. Той се наведе и надзърна през отвора. Огромното пихтиесто тяло на скръбника се тресеше и гърчеше, всмуквайки влага и гориво от тръбичките, прикачени към страните му.

Томас заобиколи от далечния край, покатери се до ръба на контейнера, наклони се и бръкна с ръка. Докосна влажната кожа на мястото, което му бе описала Тереза. Пъшкайки от усилие, най-сетне напипа дръжката и я изтегли с всичка сила. Миг по-късно ръчката остана в ръката му, ала междувременно масивното желеподобно тяло бе застинало неподвижно.

Той хвърли ръчката на пода и изтича при следващото гнездо, където капакът вече се спускаше към пода. Отне му само няколко секунди да се покатери до ръба, да зарови ръка в тлъстата плът и да изтегли ръчката. Докато бягаше към следващото гнездо, Томас се озърна да види какво прави Тереза. Тя все още помагаше на хората да се изправят, след като се бяха спуснали през шахтата, и ги насочваше към вратата. Нови и нови тела се плъзгаха отгоре и се скупчваха едни върху други. Той видя там Соня, после Пържитиган и Гали. Миньо се спусна веднага след тях. Томас бръкна в гнездото, чийто капак вече се бе отместил напълно, а тръбичките, подхранващи тялото на скръбника, бяха започнали да се разкачват. Напипа издутината, пъхна ръка в слоя от тлъстина, докопа ръчката и я изтегли.

После скочи обратно на пода и се обърна към четвъртото гнездо, ала скръбникът там вече се размърдваше и подхранващите тръби отскачаха от тялото му. Томас едва успя да го стигне навреме, прехвърли крак през ръба и се наведе в гнездото. Напъха ръка в издутината и улови ръчката. Чифт тракащи като ножици остриета профучаха съвсем близо до главата му, той се приведе и изтегли и тази ръчка. Огромното туловище започна да се плъзга обратно в контейнера.

Томас знаеше, че е твърде късно да спре последния скръбник, преди да се е измъкнал от гнездото. Обърна се, за да види какво става, и в този миг грамадното пихтиесто тяло се пльосна на пода. Чудовището вече оглеждаше района с малкия си наблюдателен израстък, който се подаваше отпред, и то се сви на топка, а през кожата му щръкнаха остри шипове. Понесе се напред под акомпанимента на бръмчащите вътре в него механизми. Изпод туловището му се разхвърчаха парчета бетон, разкъсвани от шиповете, и Томас остана само безпомощен свидетел, Когато скръбникът се заби право в една малка група в подножието на шахтата. Извадените му остриета посякоха неколцина нещастници, преди още да разберат какво става.