Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— „Дясната ръка“.

Оглушителен грохот разтърси Езерото и Томас се обърна да види какво става. Част от стената вляво от Източната порта се бе откъртила и във всички посоки летяха грамадни отломъци — цели канари. Остатъкът продължаваше да се крепи под неестествен ъгъл, след това се претърколи и рухна на земята.

Томас не успя дори да извика, Когато една огромна плоча се стовари върху група хора и ги премаза под тежестта си. Остана да стои на място, замаян и безмълвен, загледан в нащърбените краища на каменния къс, изпод който се процеждаше кръв.

Ранените надаваха оглушителни писъци. Към несекващия грохот се прибавяше и бумтенето на земята, която продължаваше да се тресе. Лабиринтът се разпадаше — трябваше час по-скоро да се измъкнат.

— Бягайте! — извика той на Соня.

Тя не се поколеба — обърна се и побягна в посока към коридорите. Хората, подредени в редица зад нея, хукнаха, без да ги подканят.

Томас се олюля, разпери ръце да запази равновесие и се озърна за Миньо.

— Поведи тези отзад. Ние с Тереза и Бренда ще вървим напред!

Миньо кимна и го побутна да върви. Томас погледна за миг през рамо, тъкмо навреме, за да види как Чифлика рухва сред облак от трески. Погледна към Картографската, чиито стени се бяха напукали и се рушаха.

Нямаше време за губене. Успя да открие Тереза сред целия този хаос, улови я за ръката и я дръпна към отвора на лабиринта. Бренда беше там, заедно с Хорхе помагаше на хората да се прехвърлят и пазеше някой да не падне.

Чу се още един гърмеж и Когато погледна нагоре, Томас забеляза, че нов къс от стената се е стоварил върху участъка с нивите. За щастие, там нямаше никой. Завладян от внезапен ужас, той си даде сметка, че всеки миг покривът може да се срине.

— Давай! — извика му Бренда. — Аз съм зад теб!

Тереза го сграбчи за ръката и го дръпна напред, тримата претичаха покрай нащърбения ляв ръб на портата и навлязоха в лабиринта, където коридорът бе изпълнен от бягащо множество. Томас трябваше да изпревари няколко души, за да стигне Соня — нямаше представа дали тя е била бегач на група Б, или просто познава достатъчно добре разположението.

Земята продължаваше да се тресе и да подскача при всяка нова експлозия. Хората се люшкаха наляво-надясно, падаха, ставаха и отново се затичваха. Томас продължаваше да се движи с множеството. От стените се сипеха камъни. Един от тях удари човек недалеч пред него и го събори безжизнен на земята.

Томас задмина Соня и поведе цялата група.

Знаеше, че се приближават. Можеше само да се надява, че лабиринтът е бил първото ударено място и че останалата част от комплекса все още е съхранена — че времето ще им стигне да се изтеглят. Подът под краката му внезапно подскочи и познатият звук на цепещ се камък изпълни въздуха. Той падна по очи и побърза да се изправи. На стотина крачки пред тях част от каменния под се бе повдигнала. Изведнъж под него избухна експлозия и във всички посоки се разлетяха отломки и прахоляк.

Томас не спря. Имаше тясна пътека между стената и изпъкналата част и той претича по нея, а Тереза и Бренда го следваха по петите. Но теснината щеше да забави останалите.

— Побързайте! — извика той през рамо. Огледа се да види какво става и зърна само отчаяние в очите на хората зад него.

Соня премина през тясната част и спря да помага на другите зад нея. Прехвърляха се малко по-чевръсто, отколкото очакваше Томас, и той продължи с максимална бързина към Скалата.

Докато бягаше из лабиринта, светът около него продължаваше да се тресе и руши. Хората надаваха изплашени викове и плачеха. Нищо не можеше да направи, освен да води оцелелите напред. Наляво и после надясно. Отново надясно. След това се озоваха в дългия коридор, който завършваше при Скалата. Отвъд ръба се виждаше сивкавият таван и черните стени, както и овалната дупка на изхода. Огромна пукнатина минаваше през фалшивото небе.

Той се обърна към Соня и извика:

— По-бързо! Размърдайте се!

Ала веднага щом се приближиха, ужасната гледка накара хората да се сепнат. С изкривени от страх лица те падаха на земята и се дърпаха назад. Видя едно момче, което едва ли имаше десет години, да тегли за ръката възрастна женица, докато най-сетне тя успя да се изправи. Камък с размерите на малка кола се прекатури от върха на стената и удари възрастен мъж, като го запокити на десетина крачки встрани, където той остана да лежи. Томас си пое дъх и отново се втурна напред, без да спира да окуражава с викове хората зад него.