Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Известно време тя мълча, Томас също не намери думи. Двамата се спуснаха по склона и се присъединиха към останалите. Повечето от приятелите му носеха белези от скорошния бой с хората на Джансън. Томас зърна Пържитиган и още неколцина, и им кимна. След това като всички останали се обърна към бараката и остана да я гледа как догаря в пламъците.

Няколко часа по-късно Томас седеше на върха на надвесената над океана скала, провесил крака през ръба. Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта, който изглеждаше като обхванат от пожарища. Една от най-изумителните гледки, на които някога бе ставал свидетел.

Миньо вече бе поел командването на хората долу в гората, където бяха решили да живеят — организираше групи за набавяне на храна, строеж и охрана. Томас се радваше, че друг поема отговорността. Сега тя му се струваше непосилна. Беше уморен, физически и душевно. Надяваше се, че се намират в някое наистина изолирано място, докато останалият свят открие начин да се справи с изблика, със или без лечение. Знаеше, че процесът ще е дълъг и мъчителен, и бе напълно сигурен, че не желае да участва в него.

Беше приключил с това.

— Здравей, човече.

Томас се обърна и видя Бренда.

— Здравей и на теб. Искаш ли да седнеш?

— Ами да, благодаря ти. — Тя се отпусна до него. — Напомня ми за залезите в ЗЛО, макар че там никога не са били толкова ярки.

— Същото важи за цял куп други неща. — Той неволно потрепери, след като пред погледа му за миг изникнаха лицата на Чък, Нют и Тереза.

Известно време двамата мълчаха, загледани в изчезващата дневна светлина и в небето, което от оранжево стана розово, виолетово и накрая тъмносиньо.

— Какви мисли се въртят в тази твоя глава? — попита Бренда.

— Абсолютно никакви. Приключих с мисленето за известно време. — Говореше напълно сериозно. За първи път в живота си бе едновременно свободен и в безопасност, колкото и скъпо да му бе струвало това.

После Томас направи единственото, което му хрумна. Пресегна се и хвана ръката на Бренда.

Тя стисна пръстите му.

— Тук сме към двеста души. Всичките с имунитет. Ще е добро начало.

Томас я погледна, малко учуден от увереността в гласа й, сякаш тя знаеше нещо, което не му бе известно.

— И какво трябва да означава това?

Тя се наведе и го целуна по бузата, после по устните.

— Нищо. Съвсем нищичко.

Томас изгони всяка мисъл от ума си и я придърпа в обятията си, докато слънчевата светлина се топеше зад хоризонта.

Меморандум на ЗЛО, дата 232.4.10, час 12:45

За: моите колеги

От: Ева Пейдж, председател

Относно: ново начало

И така, ние се провалихме.

Но също така и успяхме.

Първоначалната ни идея не можа да даде плодове, така и не успяхме да създадем модела. Не сполучихме нито с откриването на ваксина, нито с лечението на изблика. Но аз очаквах подобен развой и създадох алтернативен план, за да бъде спасена поне част от нашата раса. С помощта на моите партньори, двама внедрени на нужното място наши служители с имунитет, успях да подготвя и осъществя решение, което ще доведе до най-перспективния завършек, на който бихме могли да се надяваме.

Зная, че преобладаващата част от сътрудниците на ЗЛО смятат, че трябва да продължим с още по-крути мерки, да бъдем по-безцеремонни с нашите образци, да продължим да търсим отговора. Да започнем поредния тур изпитания. Но това, което пропуснахме да забележим, е било пред погледите ни. Мунитата са единственият ресурс, останал в този свят.

И ако всичко мине според плана, значи сме успели да пратим най-умните, най-силните и най-издръжливите от нашите образци на безопасно място, където могат да дадат начало на нова цивилизация, докато останалата част от света постепенно отмира.

Надявам се, че през изминалите години нашата организация поне до известна степен е платила цената за неописуемия грях, извършен срещу човечеството от предшествениците ни във властта. Макар да осъзнавам, че става въпрос за акт на отчаяние след слънчевите изригвания, разпространяването на изблика с цел контрол над популацията е отвратително и непоправимо престъпление. Било е невъзможно да се предскажат ужасяващите последствия. Откакто е бил извършен този престъпен акт, ЗЛО полага отчаяни усилия да поправи стореното, да открие лек. И макар да се провалихме в тези наши планове, можем поне да заявим, че посяхме семето на човешкото бъдеще.

Нямам представа как ще оцени историята действията на ЗЛО, но заявявам най-отговорно в този документ, че организацията ни винаги е имала само една цел и тя е да се спаси човешката раса.