Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Арис стигна Томас и застана пред него сякаш се готвеше да го сграбчи в прегръдките си, но вместо това само протегна ръка. Томас я разтърси.

— Момчета, радвам се да ви видя живи и здрави — усмихна се Арис.

— Ние също. — Докато разглеждаше усмихнатото му лице, Томас осъзна, че бе готов да забрави напълно горчивината от случилото се в Обгорените земи. — Къде са останалите?

Лицето на Арис помръкна.

— Повечето вече не са с нас. Прибра ги друга група.

Преди Томас да попита какво има предвид, до него се появи Тереза. Наложи се да се покашля сконфузено, за да прогони буцата, която внезапно заседна в гърлото му.

— Тереза? — завладя го такава мощна буря от чувства, че почти не можеше да говори.

— Здрасти, Том! — Тя пристъпи към него. — Радвам се, че с теб всичко е наред. — Очите й бяха насълзени.

— Аз също се радвам — отговори й, разкъсван между ненавист към нея и болката от раздялата. Искаше да й се разкрещи, задето го бе изоставила на ЗЛО.

— Къде се изгубихте? — попита тя. — Как се добрахте до Денвър?

— Какво искаш да кажеш? Как така къде сме се изгубили? — попита объркано Томас. Тя го изгледа внимателно.

— Има доста неща, за които трябва да си поговорим.

— А ти къде се изгуби досега? — погледна я с присвити очи Томас.

— Не съм готова да… — Обидата изчезна от гласа й. — Очевидно е станало недоразумение. Виж, вчера голяма част от нашата група бе заловена от друг отряд ловци на хора. Вероятно вече са ги отвели и продали на ЗЛО. Сред тях беше и Пържитиган. Съжалявам.

В главата на Томас изплува образът на Пържитиган. Не знаеше дали би могъл да понесе загубата на още един приятел.

Миньо се присъедини към тях.

— Виждам, че си ухилена както винаги. Щастлив съм да се озова отново в слънчевото ти обкръжение.

Тереза се направи, че не го вижда.

— Том, скоро ще ни преместят. Моля те, нека поговорим. Насаме. Сега.

Томас се ненавиждаше, че всъщност иска да говори с нея, и се опита да прикрие желанието си.

— Плъха вече ме засипа с високопарни слова. Кажи ми, че не си на същото мнение като него и смяташ, че трябва да се върна в ЗЛО.

— Дори не зная за какво говориш. — Тя млъкна, сякаш се бореше с наранената си гордост. — Моля те.

Томас я разглеждаше няколко секунди неуверено. Бренда бе съвсем наблизо и по позата й виждаше, че не е радостна от появата на Тереза.

— Е? — подкани го Тереза. Тя махна с ръка. — И без това няма какво да се прави. Или си твърде зает, за да разговаряш с мен?

Томас едва се сдържа да не завърти очи. Посочи няколко свободни стола в ъгъла.

— Да идем там. Но побързай.

Томас седеше, опрял глава на стената и скръстил ръце. Тереза бе свила крака на седалката и се бе извърнала към него. Миньо бе успял да го предупреди да не вярва на нито една нейна дума.

— И така — поде Тереза

— И така.

— Откъде да започнем?

— Идеята беше твоя. Ти ми кажи. Може и да приключим, ако няма какво да кажеш.

Тереза въздъхна.

— Може би би могъл да започнеш с малко повече доверие към мен, вместо да се държиш като гадняр. Да, зная, че направих някои неща в Обгорените земи, но ти сигурно се досещаш защо постъпих така — за да те спася в далечна перспектива. Тогава нямах представа, че става въпрос за променливи и модели. Говори с мен като с обикновен човек.

Томас помълча още известно време, преди да отвърне:

— Добре де. Но ти ме заряза в комплекса на ЗЛО, което показва, че си…

— Том! — извика тя. Изглеждаше наранена, сякаш я е зашлевил. — Ние не сме те изоставяли! За какво говориш?

— А ти за какво говориш? — попита той, вече съвсем объркан.

— Ние не сме те изоставяли! Дойдохме за теб. Ти ни изостави!

Томас се облещи в нея.

— Наистина ли ме мислиш за толкова глупав?

— В комплекса непрестанно говореха, че тримата с Нют и Миньо сте се измъкнали и се криете в близката гора. Ние ви търсихме, но ви нямаше никъде. Надявах се, че по някакъв начин си се добрал до по-цивилизовани места. Защо според теб толкова се зарадвах, Когато видях, че си жив!

Томас усети надигащия се гняв.

— Как може да си помислиш, че ще повярвам на подобно нещо? Вероятно си знаела съвсем точно какви ще ми ги наговори Плъха — че те имат нужда от мен, че аз съм техният, Последен кандидат“.

Тереза отпусна рамене.

— Мислиш ме за най-лошия човек, когото си познавал на този свят, нали? — Тя не изчака да чуе отговора му. — Ако си беше върнал спомените, както бе предвидено да стане, щеше да разбереш, че аз съм същата Тереза, която познаваш открай време. Направих каквото можах в Обгорените земи, за да те спася, и оттогава се опитвам да поправя станалото.