Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Ще измислим нещо.

— Има само едно място, откъдето можем да започнем — подхвърли Томас. — При Гали.

— Може и да си прав. — Тя отново го стисна за ръката, сетне се изправи. — Хайде, Хорхе. Да идем да направим нещо за ядене.

Двамата оставиха Томас насаме с мъката му.

След една потискаща вечеря, по време на която никой не проговори, ако се изключеха няколко безсмислени думи, четиримата се разделиха. Томас не можеше да спре да мисли за Нют, докато се скиташе безцелно из берга. Сърцето му се свиваше, Когато си представяше в какво се е превърнал животът му, колкото и малко от него да му остава.

Бележката.

Той се сепна, огледа се объркано, сетне изтича в тоалетната и заключи вратата. Бележката! В хаоса на побърканяшкия дворец напълно бе забравил за нея. Нют бе казал, че ще разбере, Когато дойде моментът да я прочете. Трябваше да го стори, преди да го изостави на онова отвратително място. Ако моментът не е бил подходящ тогава, то кога ли би бил?

Той извади плика от джоба си, разкъса го и извади бележката. Меката светлина над огледалото я озари с топло сияние. Бяха две кратки изречения.

Убий ме. Ако някога си бил мой приятел, убий ме.

Томас я четеше отново и отново, сякаш думите биха могли да се променят. Самата мисъл, че приятелят му сякаш е знаел какво ще му се случи, го караше да се чувства ужасно. Той си спомни колко разгневен бе Нют, Когато го откриха в боулинга. Просто е искал да се спаси от неизбежната участ да стане побърканяк.

А Томас не бе изпълнил молбата му.

Томас реши да не казва на другите за бележката. Не виждаше с какво би им помогнало това. Време беше да предприемат някакви действия и той бе готов да продължи с решителност, на каквато не вярваше, че е способен.

Прекараха две нощи в берга, почиваха си и разговаряха за бъдещите планове. Никой от тях не знаеше достатъчно за града, нито имаха там сигурни връзки. Разговорите им неизменно се връщаха към Гали и „Дясната ръка“. Организацията, която искаше да спре ЗЛО. И ако бе вярно, че ЗЛО искат да започнат отново изпитанията с нови мунита, тогава Томас и приятелите му имаха сходни цели с тези на „Дясната ръка“.

Гали. Трябваше да се върнат при него.

На сутринта на третия ден след трагедията с Нют Томас се изкъпа и се присъедини към останалите за една бърза закуска. И другите като него очевидно бяха изпълнени с желание за действие. Решиха да отидат в апартамента на Гали. Бяха малко разтревожени от това, което им бе казал Нют — че някои от побърканяците възнамеряват да напуснат двореца и да се върнат в Денвър. Но поне от въздуха не виждаха признаци за това.

След като се приготвиха, Томас и останалите се събраха при люка.

— Оставете и този път на мен да говоря — предложи Хорхе.

Бренда кимна.

— И Когато влезем, ще вземем такси.

— Чудесно — промърмори Миньо. — Стига сме дрънкали. Да се захващаме за работа.

Томас не би могъл да го каже по-добре. Действието бе единственото нещо, което можеше да прокуди мъката от спомена за Нют и неговата бележка.

Хорхе натисна едно копче и огромната платформа се спусна надолу. Люкът се бе отворил наполовина, Когато видяха, че отвън стоят трима души. Когато платформата опря земята, Томас вече си бе дал сметка, че не държат в ръцете си плакат с надпис „Добре дошли“.

Двама мъже. Една жена. Имаха същите защитни маски като униформения от кафенето. Мъжете бяха насочили пистолети, а жената — гранатомет. Лицата им бяха потни и почернели от мръсотия, дрехите им бяха разкъсани на места, сякаш си бяха пробивали с бой път дотук. Томас можеше само да се надява, че това е охраната, която е предприела малко пресилени мерки за сигурност.

— Какво става? — попита Хорхе.

— Затваряй си плювалника, муни — отвърна един от мъжете с познатия механизиран глас. — А сега искам да слезете долу без проблеми, инак няма да ви хареса това, което ще се случи. Не опитвайте нищо.

Томас вдигна глава и установи с изненада, че порталът зее широко отворен и до него лежат две безжизнени тела.

Хорхе първи реагира.

— Хермано, ако откриеш огън, ще се нахвърлим върху теб като мухи на лайно. Може да уцелиш един от нас, но останалите ще ви направят на пихтия.

Томас знаеше, че това е само празна заплаха.

— Няма какво да губим — заяви мъжът. — Така че, ако ви е мерак, опитайте. Сигурен съм, че ще повалим поне двама от вас, преди да сте изминали и две крачки. — Той вдигна оръжието и се прицели в лицето на Хорхе.