Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Как можа да го направиш? — попита жената и се наведе да помогне наранения. Извади от джоба си кърпа и притисна раната.

Томас също бе потресен от постъпката на Миньо, но не можеше да не му отдаде дължимото. Той самият не би посмял да дръпне спусъка, независимо от обстоятелствата. Когато погледна въпросително към Бренда, тя само сви рамене. Тереза ги наблюдаваше от разстояние с неразгадаемо изражение.

— Тъй де — поизправи се Миньо. — Докато ти му помагаш, най-добре третият от вас да започне да снася информация. Да чуем какво става, инак още някой от вас ще се раздели с някой пръст. — Той насочи пистолета към жената, сетне и към другите двама. — Защо отвличате хора за „Дясната ръка“?

— Казахме ви, че не знаем нищо — отвърна жената. — Плащат ни да си вършим работата, без да задаваме въпроси.

— Ами ти? — Миньо посочи последния от мъжете. — Искаш ли да кажеш нещо, или си готов да опиташ от същото?

Мъжът вдигна ръце.

— Кълна се в живота на майка ми, че нищичко не зная. Но…

Той стрелна с изплашен поглед другарите си.

— Но какво? Говори, човече, усещам, че криеш нещо!

— Нищо.

— Наистина ли трябва да продължаваме с тая игра? — Миньо насочи пистолета към крака му. — Омръзна ми да броя.

— Спри! — извика пазачът. — Добре, чуйте. Може да заведем двама от вас, за да зададат сами въпросите. Не зная дали ще ви позволят да разговаряте с някого от командващите, но биха могли. Не съм готов да се разделя с пръстите си.

— Добре, тогава. — Миньо отстъпи назад. — Виждаш ли, не беше чак толкова трудно. Да идем да навестим този твой шеф. Аз, ти и моите приятели.

Помещението се изпълни с развълнувани гласове. Никой не искаше да остава тук.

Жената, която им бе донесла вода, се изправи и извика:

— Не разбирате ли, че тук сте в далеч по-голяма безопасност? Повярвайте ми, така е. Ако всички излезете навън, гарантирам ви, че половината няма да стигнат крайната цел. Щом тези младежи искат да се срещнат с шефа, нека си трошат вратовете. Нищо няма да постигнете с пистолет и гранатомет.

Когато тя приключи, избухна нов хор от гласове и оплаквания. Жената се обърна към Миньо и Томас и заговори, опитвайки се да надвика шума:

— Вижте, навън е опасно. Не бих се съгласила да изведа повече от двама души. — Тя млъкна и огледа помещението. — На ваше място бих побързала. Като гледам, настроението тук става все по-агресивно. Съвсем скоро няма да можете да ги удържате. А отвън…

Тя стисна устни, преди да продължи:

— Отвън е пълно с побърканяци. И те убиват всичко, което се движи.

Миньо вдигна пистолета нагоре и стреля в тавана. Томас неволно подскочи. Но шумът от изстрела накара всички да млъкнат.

Миньо не каза нищо. Даде знак на жената да говори.

— Навън е истинска лудница. Всичко се промени много бързо. Сякаш се криеха и само чакаха сигнал. Тази сутрин надделяха над полицията и отвориха портите. Някои побърканяци от двореца се присъединиха към тях. Сега са навсякъде.

Тя млъкна и бавно ги изгледа.

— Повярвайте ми, никак не ми се излиза навън. Ние наистина сме на една и съща страна. Не зная какво са намислили „Дясната ръка“, но съм сигурна, че плановете им включват извеждането ви от Денвър.

— Тогава защо ни отвлякохте? — извика някой.

— Правя това, за което са ме наели. — Тя отново погледна към Томас и продължи: — Мисля, че идеята да излезем оттук е глупава, но ако ще го правите, не бива да сте повече от двама. Онези побърканяци веднага ще забележат по-голяма група прясно месо и ще се съберат. Независимо дали имате оръжия. А и шефът не обича тълпите — Когато колегите ни видят пикап с непознати, може да открият огън.

— Ще идем с Бренда — заяви Томас. Не знаеше, че ще каже точно това, думите сякаш сами изскочиха от устата му.

— Няма начин — поклати глава Миньо. — Аз и ти.

Миньо бе рискован избор. Беше темпераментен и импулсивен. Бренда винаги мислеше, преди да действа, и това бе предимство, ако искаха да се измъкнат живи. А и Томас не желаеше да я изпуска от погледа си. Това бе самата истина.

— Аз и тя. Справихме се доста добре в Обгорените земи. Можем да го направим пак.

— Няма начин, човече! — Томас можеше да се закълне, че Миньо вече му се сърди. — Не бива да се разделяме. Ще идем и четиримата — така ще е най-безопасно.

— Миньо, трябва някой да остане тук, за да държи нещата под контрол — посочи Томас. Помещението бе пълно с хора, които биха могли да им помогнат да превземат централата на ЗЛО. — Не ми се ще да го казвам, но помисли си какво ще стане, ако нещо се случи с нас. Миньо, те държат Пържитиган. Кой знае още кого. Веднъж каза, че трябва да бъда блюстител на бегачите. Какво пък, остави ме да бъда такъв днес. Довери ми се. Както каза дамата, колкото по-малко сме, толкова повече намаляват и шансовете да ни забележат.