Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Похитителите приближиха Томас и Миньо и се спряха при тяхната група. Томас пое бутилката с вода, но Когато похитителят се опита да подаде парче хляб на Миньо, той размаха ръка.

— Защо да приемам каквото и да било от теб? Сигурно е заразно.

— Щом искаш да пукнеш от глад, твоя работа — отвърна мъжът и продължи нататък.

Едва ги бе подминал, Когато Миньо внезапно скочи и се метна върху въоръжения мъж. Томас трепна, Когато в боричкането гранатометът внезапно гръмна, пращайки гранатата към тавана, където тя се разби сред облак електрически разряди. Похитителят лежеше на земята, а Миньо го налагаше с юмруци, опитвайки се да се докопа до пистолета.

За един кратък миг всичко застина. Но Когато сцената се раздвижи, стана толкова бързо, че Томас не можа да реагира. Другите трима пазачи хвърлиха чувалите си върху Миньо, ала преди да пристъпят към него, върху тях се метнаха поне още шест души и ги повалиха на пода. Хорхе настъпи ръката на въоръжения пазач, Миньо изтръгна пистолета от колана му, изрита го настрани и една жена го улови. Томас видя, че Бренда е сграбчила гранатомета.

— Спрете! — извика тя и насочи оръжието към похитителите.

Миньо се надигна и Когато отстъпи назад, Томас видя, че лицето на поваления мъж е обляно в кръв. Хората вече влачеха другите трима пазачи към първия и ги подреждаха един до друг.

Всичко бе станало толкова бързо, че Томас не бе имал време дори да помръдне от мястото си. Но веднага се залови за работа.

— Трябва да ги накараме да говорят — рече. — И да побързаме, преди да се е появило подкреплението.

— Да ги гръмнем в главите! — обади се някой. — Няма какво да се церемоним с тях.

Още неколцина изразиха съгласието си.

Томас си даде сметка, че групата неусетно се е превърнала в тълпа. Ако държеше да получи някаква информация, трябваше да действа бързо — преди нещата да излязат от контрол. Той се приближи до жената, която бе взела пистолета, убеди я да му го предаде и се върна при мъжа, подал му хляба.

Томас опря пистолета в челото му.

— Ще броя до три. Ако не ни разкажеш какво смятат да правят ЗЛО с нас, натискам спусъка. Едно.

Мъжът не се подвоуми.

— ЗЛО ли? Нямаме нищо общо със ЗЛО.

— Лъжеш. Две.

— Не, кълна се! Това няма връзка с тях. Поне доколкото зная.

— О, така ли? Тогава как ще обясниш всички тези отвлечени мунита?

Мъжът погледна за миг приятелите си, но Когато отговори, гледаше право в Томас.

— Ние работим за „Дясната ръка“.

— Как така работите за „Дясната ръка“? — изуми се Томас. Не виждаше никакъв смисъл.

— Какво искаш да кажеш с това как така? — отвърна с въпрос мъжът въпреки опрения в челото му пистолет. — Работя за проклетата „Дясна ръка“. Какво толкова трудно има за разбиране?

Томас отмести пистолета и се отдръпна объркан.

— Тогава защо излизаш навън да ловиш мунита?

— Защото искаме — отвърна мъжът, без да сваля очи от дулото на пистолета. — Не е твоя работа да знаеш повече.

— Застреляй го и следващият ще е по-разговорлив — предложи някой от тълпата.

Томас отново вдигна оръжието и го опря в челото на мъжа.

— Доста си смел, като се има предвид, че аз държа пистолета. Още веднъж ще броя до три. Кажи ми защо „Дясната ръка“ събира мунита или ще сметна, че ме лъжеш. Едно.

— Хлапе, знаеш, че не лъжа.

— Две.

— Няма да ме убиеш. Виждам го в очите ти.

Мъжът бе познал, че блъфира. Томас не би могъл да застреля непознат човек. Той въздъхна и свали пистолета.

— Ако наистина работиш за „Дясната ръка“, значи сме на една и съща страна. Защо направо не ни кажеш какво става?

Мъжът се надигна бавно и тримата му колеги направиха същото.

— Щом искате отговори — поде той, — ще трябва да попитате шефа. Ние не знаем нищо и това е самата истина.

— Да — добави мъжът до Томас. — Ние сме никой.

— И къде да намерим вашия шеф? — попита Бренда.

Мъжът повдигна рамене.

— Нямам представа.

Миньо изстена обезсърчено и дръпна пистолета от ръката на Томас.

— Писна ми от тия глупости. — Той насочи оръжието към краката на мъжа. — Добре, няма да те убия, но мисля, че можеш да се лишиш от палеца. Ако след три секунди не започнеш да говориш. Едно.

— Казвам ви, че не знаем нищо — лицето на мъжа бе пламнало от гняв.

— Хубаво — отвърна Миньо и натисна спусъка.

Пред ужасения поглед на Томас мъжът се улови за крака и изрева от, болка. Миньо го бе прострелял в зачервения десен палец — там, където обувката му бе проядена и той стърчеше.