Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Разбира се, че ни е грижа — каза Томас. — Но какво очакваш да направим?

— По дяволите — зная само, че ЗЛО имат една цел: да намерят лек. Но очевидно това няма да стане. Ако разполагахме с техните пари и средства, бихме могли наистина да помогнем. Да опазим здравите. Мислех, че ще искате да участвате.

Томас, разбира се, искаше. Отчаяно.

Гали сви рамене, като видя, че никой не отговаря.

— Нямаме много за губене. Може би все пак ще е добре да се опитаме.

— Гали — спря го Томас. — Да знаеш нещо за Тереза и групата, с която тя избяга?

Гали кимна.

— Да, открихме ги. И им разказахме същото, което казах и на вас. Кой мислиш е моята птичка?

— Тереза — прошепна Томас. В сърцето му блесна искра на надежда — вероятно тя си бе спомнила тези неща за ЗЛО, Когато са премахнали заличителя. Дали пък операцията не я бе накарала да промени възгледите си? Ако е така, то прокламациите й, че „ЗЛО е добро“, трябва да са останали в миналото.

— Точно така. Тя обаче не е съгласна да започва всичко отново. Спомена и че се надявала да те намери. Но имаше още нещо.

— Май продължението няма да ми хареса — изстена Томас.

Гали повдигна рамене.

— Напоследък е така. Един от нашите, които търсеха групата ви, чул странен слух. Свързан е с всички хора, които са избягали от щаба на ЗЛО. Не съм сигурен, че могат да ви проследят, но изглежда, по някакъв начин са разбрали, че сте в Денвър.

— И какъв е този слух? — попита Томас.

— Дават голяма награда за някакъв тип на име Ханс, който е работил за ЗЛО, а сега живее тук. ЗЛО смятат, че сте дошли в града заради него и го искат — жив или мъртъв, дори по-добре мъртъв.

Бренда се надигна веднага.

— Тръгваме си. Хайде. Побързайте.

Хорхе и Миньо също се изправиха и Томас ги последва. Даде си сметка, че Бренда е била права одеве. Намирането на Ханс бе първостепенната им задача. Трябваше час по-скоро да се освободят от проследяващите устройства, а щом ЗЛО издирват Ханс, важно е да ги изпреварят.

— Гали, кълнеш ли се, че всичко, което ни каза, е истина?

— До последната дума. — Гали също се надигна от пода. — „Дясната ръка“ е готова да премине към действие. Вече обмислят плановете си. Нуждаят се обаче от информация за ЗЛО, а кой по-добре от нас може да се справи с тази задача? Ако успеем да привлечем Тереза и другите, толкова по-добре. Сега ни е нужен всеки човек.

Томас реши да се довери на Гали. Може никога да не са се харесвали, но имаха общ враг, а това ги поставяше в един отбор.

— Какво да направим, ако ни трябва връзка? Тук ли да дойдем, или някъде другаде?

Гали се усмихна.

— Върнете се тук. По всяко време преди девет сутринта, до края на тази седмица. Аз ще съм наоколо. Не мисля, че ще предприемем някакви действия по-рано.

— Действия? — попита Томас любопитно.

— И без това ви казах достатъчно. Ако искате още, ще трябва да се върнете. Аз ще бъда тук.

Томас кимна и протегна ръка. Гали я стисна.

— Не те виня за нищо — рече Томас. — Видял си какво съм правил за ЗЛО, Когато премина през Промяната. На твое място и аз не бих се доверил на такъв човек. Сега знам, че не си искал да убиеш Чък. Но не разчитай на прегръдки всеки път, Когато се срещаме.

— Чувството е взаимно.

Бренда вече беше при вратата и ги очакваше нетърпеливо. Преди Томас да си тръгне, Гали го улови за ръката.

— Нямаме много време. Но можем да постигнем нещо.

— Ще се върнем — обеща Томас и последва приятелите си. Вече не се страхуваше от непознатото. На мястото на страха бе дошла надеждата.

Не намериха Ханс чак до следващия ден.

Хорхе ги отведе в евтин мотел, преди това си купиха дрехи и храна. Томас и Миньо използваха компютъра в стаята, за да търсят по обединената мрежа, докато Хорхе и Бренда позвъниха на десетина души, за които Томас не бе чувал досега. След няколко часа работа най-сетне откриха адрес, през който Хорхе потърси „приятел на приятел на врага на техния враг“. По това време вече бе късна нощ и скоро всички се натръшкаха по леглата и на пода.

На следващата сутрин се изкъпаха, нахраниха и облякоха новите дрехи. След това взеха такси и отидоха на адреса, на който им бяха казали, че живее Ханс — сграда с апартаменти в малко по-добро състояние от този на Гали. Качиха се на четвъртия етаж и почукаха на сива метална врата. Жената, която се показа, твърдеше, че никога не е чувала за Ханс, но Хорхе продължи да упорства. Тогава над рамото на първата жена се показа възрастна дама с посивели коси.