Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Не мога да ви позволя да го направите! — изкрещя Томас. Ненавиждаше се, макар да знаеше, че няма никаква власт над себе си.

— Млъквай! — извика му на свой ред Миньо, докато двамата с Хорхе го притискаха към пода. — Ти, побъркан глупако! Те те карат да беснееш!

Томас отчаяно искаше да каже на Миньо, че е прав — че той самият не вярва на думите си.

Миньо се обърна и извика на Ханс:

— Да измъкваме по-бързо тази гадост от главата му!

— Не! — изкрещя Томас. — Не! — Той отново взе да се дърпа и извива със силата на безумец. Но четиримата бяха твърде много дори за него. Те успяха да го удържат за ръцете и краката, а след това го вдигнаха от пода на кухнята и го понесоха по един къс коридор, докато той продължаваше да се гърчи и рита, и събори няколко картини от стената. Падането им бе придружено от шум на разбито стъкло.

После Томас изкрещя за последен път и всичко свърши. Нямаше повече сила да се съпротивлява на външния контрол. Беше се предал.

— Тук, вътре! — извика зад него Ханс.

Влязоха в малка, отрупана с вещи лаборатория, в която имаше два шкафа с инструменти и легло. Над голия матрак висеше примитивно подобие на маската, която бе видял в комплекса на ЗЛО.

— Сложете го на леглото! — нареди Ханс. Те тръшнаха Томас по гръб на матрака, където той продължи да се съпротивлява. — Изпънете този крак към мен, трябва да го упоя.

Миньо, който го държеше за единия крак, сега сграбчи и двата и ги притисна с тяло към леглото. Томас кой знае защо си спомни как бяха правили нещо подобно с Алби, Когато той претърпя Промяната в Чифлика.

Чуваше се трополене и дрънчене, докато Ханс ровичкаше из шкафчето, скоро след това той се върна.

— Дръжте го колкото се може по-неподвижно!

Томас изригна в последни яростни усилия да се освободи, крещейки с цяло гърло. Дори успя да измъкне едната си ръка и зашлеви Хорхе през лицето.

— Престани! — кресна му Бренда, докато го улавяше за ръката.

Томас отново изви гърди нагоре.

— Не мога… да ви позволя да го направите! — Никога досега не бе изпитвал подобна ярост.

По някакъв начин Бренда съумя да го хване и затисна ръката му с тялото си.

Томас усети пробождане в крака. Беше толкова странно — да се съпротивляваш отчаяно и същевременно да искаш това да се случи.

Когато мракът започна да изпълва съзнанието му и тялото му се отпусна, той най-сетне успя да си възвърне контрола. В последната секунда промърмори:

— Мразя тези сбръчканяци.

След което потъна.

Изгубен в мъглата на лекарствата, Томас се унесе в сън.

Той е на петнайсет, седи в леглото. Стаята тъне в мрак, само жълтеникав кръг светлина осветява бюрото. Тереза седи на стол, обърната е към него. Лицето й е с нещастно изражение.

— Трябва да го направим — казва тя тихо.

Томас е там и същевременно не е там. Не помни подробности от това, което се е случило, но знае, че сърцето му се е свило от уплаха. Двамата с Тереза са извършили нещо ужасно, но сънуващият Томас не си спомня точно какво. Нещо, което не е по-малко отвратително само защото други хора са ги накарали да го направят.

— Трябва да го направим — повтаря тя.

— Зная — отвръща Томас с глас, безжизнен като прахта.

В главата му изниква една дума: Пречистването. Невидима стена му пречи да си припомни повече.

Тереза отново започва да говори:

— Том, те искат да свърши по този начин. По-добре да умреш, отколкото да полудяваш от година на година. Вече си тръгнаха. Нямаме избор, нито друг начин да се получи. Решено е и толкоз. Необходимо е да обучим нови хора и да продължим изпитанията. Стигнахме твърде далеч, за да изоставим всичко точно сега.

За миг Томас е изпълнен с омраза към нея. Но си дава сметка, че тя се опитва да бъде силна.

— Това не означава, че съм длъжен да го харесвам. — И той не го харесва. Никога преди не се е ненавиждал по-силно.

Тереза кима, но не отговаря.

Сънуващият Томас се опитва да проникне в ума на своя по-млад вариант и да проучи по-подробно спомените му. Някогашните Създатели, заразени от изблика, са пречистени и мъртви. Има безброй доброволци, които да заемат местата им. Две успоредни изпитания набират сила с всяка година и дават все повече резултати. Бавно, но неумолимо изграждан модел. Обучение на заместници.

Всичко това го има там. Но той му обръща гръб, защото миналото е минало. Сега му остава само бъдещето.

Томас отново потъва в черната забрава.

Томас се събуди все още под въздействието на упойката, с болка зад клепачите. Сънят продължаваше да пулсира в ума му, макар че подробностите бързо се губеха. Знаеше достатъчно за пречистването — смяна на първоначалните Създатели с техните последователи. Двамата с Тереза бяха принудени да изтребят целия личен състав след разразилата се епидемия — нямаха друг избор, тъй като бяха единствените с имунитет. Беше се заклел никога вече да не го прави.