Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Какво е това място? — попита най-сетне той. — Кои са тези хора? — Той огледа тримата си спътници в очакване на отговор. Хорхе и Бренда изглеждаха малко смутени от въпросите му.

— Все забравям, че си изгубил спомените си — промърмори Бренда с тъжен вид, сетне разпери ръце. — Нарича се мол. Всъщност сградата се простира покрай стената, заобикаляща града. Състои се предимно от магазини и офиси.

— Никога не бях виждал толкова много… — Той млъкна. Към тях се приближаваше мъж с тъмносиньо сако, втренчил поглед в Томас. Изглеждаше малко неспокоен.

— Здравейте — прошепна Томас и кимна на непознатия.

Мъжът спря при тях, преди някой да успее да реагира. Кимна на останалите и рече:

— Знаем, че някакви хора са избягали от ЗЛО. И съдейки по берга, с който пристигнахте, предполагам, че сте част от тази група. Препоръчвам ви да приемете съвета, който ще ви дам. Няма от какво да се страхувате — искаме да ни помогнете и ви обещаваме, че ще бъдете под наша закрила.

Той подаде на Томас навита на руло бележка, обърна се и се отдалечи без дума повече.

— Какво, за бога, беше това? — учуди се Миньо. — Какви ги приказва този?

Томас разгъна бележката.

— Тук пише: „Трябва да се срещнем колкото е възможно по-скоро — аз съм с една група, която се казва „Дясната ръка“. Ъгълът на „Кенууд“ и „Брокшайър“, апартамент 2792“.

Томас усети, че на гърлото му засяда буца. Беше познал подписа в долния край на бележката. Погледна към Миньо, уверен, че лицето му е пребледняло.

— Бележката е от Гали.

Оказа се, че не се налага Томас да обяснява. Бренда и Хорхе бяха започнали работа за ЗЛО достатъчно отдавна, за да знаят кой е Гали, как е бил низвергнат в Езерото, как двамата с Томас са станали съперници заради спомените на Гали след Промяната. Но за Томас той бе само гневното момче, метнало ножа, който уби Чък. Спомняше си как Чък издъхна в ръцете му.

След това Томас бе изгубил контрол над себе си. И беше удрял Гали, докато сметна, че го е убил. Сега, Когато осъзна, че явно не е, почувства неочаквано облекчение — ако тази бележка наистина бе от Гали. Колкото и да го мразеше, Томас не искаше да бъде убиец.

— Не е възможно да е от него — подметна Бренда.

— Защо не? — попита Томас, все още завладян от облекчението. — Какво може да е станало с него, след като ни отведоха? Дали той…

— Не, не умря. Прекара няколко седмици в лазарета, където лекуваха счупената му скула. Но това нараняване не можеше да се сравни с психическата травма. Използваха го да убие Чък, защото психиатрите смятаха, че ще се сдобият с полезни поведенчески реакции. Всичко беше планирано предварително. Накараха Чък да застане пред теб.

Всичкият гняв, който Томас досега стоварваше върху Гали, внезапно се премести към ЗЛО, допълвайки вече съществуващия резервоар с омраза към тази организация. Ако Бренда беше права, Гали се бе оказал безволев инструмент. Омразата се увеличи, Когато осъзна, че е било предварително замислено да убият Чък вместо него.

А Бренда продължаваше:

— Чух, че един от телепатите е организирал инцидента по такъв начин, че да е променлива не само за теб и за езерните, които бяха свидетели… но и за Чък през последните му секунди живот.

За миг Томас си помисли, че гневът ще го завладее напълно — че ще сграбчи някоя невинна жертва от тълпата и ще я пребие до смърт, както си мислеше, че е направил с Гали.

Той си пое рязко въздух и разтърси глава.

— Вече нищо не ме учудва — процеди през стиснати зъби.

— Разсъдъкът на Гали не можа да понесе деянието му — говореше Бренда. — Той се побърка и трябваше да го освободят. Сигурна съм, че никой не вярва на историята му.

— Защо тогава мислиш, че не е той? — попита Томас. — Може би се е поправил, намерил е занимание тук.

Бренда поклати глава.

— Виж, всичко е възможно. Но аз съм го виждала с очите си. Изглеждаше като човек, заразен от изблика. Опитваше се да яде столове, пръскаше слюнка, крещеше с цяло гърло и си скубеше косите.

— Аз също го видях — добави Хорхе. — Един ден успя да се промъкне покрай охраната. Тичаше гол по коридорите и крещеше неистово, че имал буболечки в кръвта.

— Чудя се каква ли ще е тази „Дясна ръка“? — подхвърли замислено Томас.

— Чувал съм слухове за тях — рече Хорхе. — Говорят, че е нелегална група, опитваща се да свали ЗЛО.

— Още една причина да се явим на срещата, определена в бележката — промърмори Томас.

На лицето на Бренда се четеше съмнение.