Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Томас се чувства засрамен, дори задето се чувства засрамен. Всичко това го обърква още повече, подтиква го да скочи и да избяга обратно в спалното. Мъжът долавя смущението му.

— Няма да напуснем тази стая, докато не остана доволен от отговора ти. — Думите са като смъртна присъда, произнесена от безсърдечен съдия. — Ще отговориш на въпросите ми и се постарай да бъдеш искрен, както никога досега. Разбра ли ме?

Томас кима.

— Защо сме тук? — пита мъжът.

— Заради изблика.

— Искам да чуя повече. Постарай се.

Томас се замисля. Допреди малко е бил готов на бунт, но сега разбира, че този човек няма да се откаже. Ще се наложи да му се подчини и да направи каквото иска.

— Продължавай — подканя го мъжът.

И Томас изговаря всичко като скоропоговорка — думи, които е запомнил много отдавна.

— Слънчевите изригвания изгарят Земята. В много правителствени сгради безопасността е на отчайващо равнище. Създаден от човека вирус, предназначен за биологична война, се разпространява от военен център за контрол над заболяванията. Този вирус нанася поражения в големите градове и се разпространява бързо. Наричат го изблик. Оцелелите правителства събират сили в ЗЛО, която издирва хора с имунитет към болестта. Там се изработват планове за стимулиране и картографиране на умствените процеси на всички познати човешки емоции и изучаване на човешкото поведение дори когато мозъкът е засегнат от изблика. Изследването трябва да доведе до…

Той продължава, без да спре, като едва си поема дъх между думите.

Сънуващият Томас се обръща на другата страна и потъва в мрака.

Томас реши, че трябва да разкаже на останалите за сънищата, които го спохождат. И че според него това всъщност са потиснати спомени.

Когато насядаха за втория събор през този ден, той ги накара да се закълнат, че ще си затворят устата, докато не завърши. Бяха дотътрили креслата близо до пилотската кабина на берга, за да може и Хорхе да ги чува. След това Томас им описа един по един сънищата — спомени за неговия живот като хлапе, обучението му заедно с Тереза и всичко останало. Когато най-сетне изчерпа натрупаното в себе си, той млъкна и зачака техния отговор.

— Не виждам каква връзка има това с каквото и да било — обади се Миньо. — Само ме кара да мразя още повече ЗЛО. Радвам се, че избягахме, и се надявам никога вече да не зърна сбръчканото лице на Тереза.

Нют, който беше раздразнителен и разсеян, заговори за пръв път, откакто се бяха събрали.

— Бренда е истинска принцеса сравнена с онази всезнайка.

— А? Благодаря? — отвърна Бренда и завъртя очи.

— Кога се промени? — попита Миньо.

— Какво? — погледна го Бренда.

— Кога намрази толкова ЗЛО? Работила си за тях, направи всичко, което искаха от теб в Обгорените земи. Беше готова да им помагаш да нахлузят онези маски на лицата ни и да ни бърникат в мозъците. Кога и как реши тъй убедено да преминеш на наша страна?

Бренда въздъхна, имаше уморен вид, но Когато заговори, в гласа й се долавяше спотаен гняв.

— Никога не съм била на тяхна страна. Никога. Винаги съм изразявала несъгласие с цялата операция. Но какво можех да сторя сама? Или с Хорхе. Направих каквото искаха, за да оцелея. Но Когато ви срещнах в Обгорените земи, осъзнах… е, това ме накара да повярвам, че имаме шанс.

Томас искаше да смени темата.

— Бренда, мислиш ли, че ЗЛО ще ни принудят да вършим разни неща насила? Ще ни бърникат в умовете, ще ни манипулират, или каквото правят там?

— Тъкмо затова трябва да открием Ханс. — Тя повдигна рамене. — Мога само да предполагам какво ще направят от ЗЛО. Доста често съм ги виждала да контролират някого чрез устройството в главата му, да го държат под постоянно наблюдение. Но тъй като вие избягахте и няма начин да видят какво точно правите, едва ли ще рискуват.

— Защо не? — попита Нют. — Могат просто да ни заповядат да се прободем в краката или да се завържем, докато дойдат да ни приберат.

— Както казах, те не са достатъчно близо — обясни Бренда. — Очевидно много ви искат, момчета. Не могат да рискуват да ви наранят или убият. Предполагам, че са пратили доста хора да ви търсят. Когато се приближат достатъчно, за да ви наблюдават, може да започнат да контролират и мислите ви. Почти съм сигурна, че ще го сторят — затова трябва час по-скоро да стигнем Денвър.

Томас вече бе взел решение.

— Отиваме и това е. Повече няма какво да го обсъждаме.

— Съгласен — кимна Миньо. — Аз съм с теб.