Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Това са пазачите — промълви задъхано Бренда зад него.

Приглушени стенания долетяха откъм стаята и Томас най-сетне успя да различи няколко лица. Натъпкани в устите парцали, изцъклени очи. Пазачите бяха завързани и положени на пода, един до друг, изпълвайки цялата стая. Някои от тях лежаха неподвижно, но повечето се бореха с въжетата. Докато ги гледаше, Томас отчаяно търсеше някакво обяснение.

— Ето значи къде са били — промърмори Миньо.

Нют се наведе и надзърна вътре.

— Поне не висят от тавана с проточени езици, както беше последният път.

Томас не можеше да не се съгласи с тази зловеща забележка. Твърде добре помнеше онази ужасна сцена, независимо дали бе реална, или не.

— Трябва да ги разпитаме и да разберем какво е станало — предложи Бренда, която вече приближаваше вратата.

Томас я задържа, преди дори да помисли.

— Не.

— Защо не? Те могат да ни кажат какво е станало.

Тя се освободи от ръката му, но остана да чака обяснението.

— Може да е клопка. За нас най-важното е да се измъкнем от това място.

— Така е — присъедини се Миньо. — Не е моментът за спорове. Не ме интересува дали наоколо е пълно с побърканяци, бунтовници или бандити. Тези нещастни пазачи вече не са наша грижа.

Бренда повдигна рамене.

— Хубаво. Просто си помислих, че малко информация ще ни е от полза. — Тя се огледа и посочи. — Хангарът е нататък.

След като събраха оръжието и мунициите, те се отправиха тичешком по коридорите, като непрестанно бяха нащрек за неизвестния противник, обезвредил пазачите. Най-сетне Бренда спря при една двойна врата. Едното й крило зееше отворено и през него повяваше вятър.

Без да се уговарят, Миньо и Нют заеха позиции от двете страни на вратата с готови за стрелба гранатомети. Бренда хвана дръжката с насочен към отвора пистолет. От другата страна не се чуваха никакви звуци.

Томас стисна здраво гранатомета си, опрял приклада в рамото.

— Отваряй — нареди той с разтуптяно сърце.

Бренда бутна и второто крило на вратата и Томас хукна напред. Той завъртя оръжието наляво и надясно, за да покрие всички ъгли.

Огромният хангар изглеждаше сякаш е бил построен да побира три берга, но само два стояха на своите площадки. Извисяваха се като гигантски клечащи жаби, с обгорена, черна обшивка и олющени ръбове, като да бяха стари войници, преживели безброй битки. Ако се изключеха няколко сандъка с товар, останалата част от помещението бе празна.

Томас продължи навътре, оглеждайки хангара, а тримата го последваха. Не се виждаше жива душа.

— Ей! — провикна се Миньо. — Ето тук. Има някой на… — не довърши, а спря при следващия сандък и насочи оръжието си към нещо зад него.

Томас първи се озова до него и остана изненадан да види, че отзад лежи стенещ мъж, който си разтрива машинално главата. Не се виждаше кръв под черната му коса, но съдейки по начина, по който се опитваше да се изправи, беше ударен доста силно.

— Кротко, друже — предупреди го Миньо. — Леко и внимателно, без резки движения, че ще замиришеш на пушен бекон, преди да разбереш какво става.

Мъжът се облегна на лакът и Когато свали длан от лицето си, Бренда извика тихо и се завтече към него.

Хорхе. Томас почувства облекчение — бяха открили своя пилот, макар и леко зашеметен, но иначе изглеждаше съвсем наред.

Бренда обаче не бързаше да се успокои. Тя прегърна Хорхе, огледа главата му и го засипа с въпроси:

— Какво стана? Кой те удари? Кой откара берга? Къде са всички?

Хорхе изстена отново и я бутна настрана.

— Успокой се, хермана. Имам чувството, че в главата ми танцуват хиляда побърканяци. Дай ми секунда да си поема дъх.

Бренда приседна до него с пламнало лице и разтревожено изражение. Томас също бе готов да зададе милион въпроси, но от личен опит имаше представа какво е да те халосат по главата. Той почака търпеливо, докато Хорхе се съвземаше, припомняйки си колко го бе страх навремето от този човек. Образът на Хорхе, мерещ сили с Миньо в онази развалина в t Обгорените земи, никога нямаше да го изостави. Но с течение на времето Хорхе — подобно на Бренда — бе осъзнал, че те двамата и езерните са на една и съща страна.

Хорхе затвори очи, отвори ги след няколко секунди и заговори:

— Не зная как го направиха, но превзеха сградата, обезвредиха пазачите, подкараха берга и излетяха навън. Имат си свой пилот. Опитах се да ги задържа и да разбера какво става, но пострадах. Главата ми плати за тази хитрост.

— Кой? — попита Бренда. — За кого говориш? Кой е отлетял?