Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Миньо изстреля още една граната.

— Добре. Първо всички да заредят. След това аз и Нют ще прикриваме, докато Томас, Хорхе и Бренда изтичат при машината. Хорхе, ти стартирай двигателите, а Томас и Бренда ще ни прикриват иззад вратата на товарния отсек. Одобрявате ли плана?

— Гранатометите могат ли да повредят берга? — попита Томас. Всички презареждаха оръжията и си тъпчеха джобовете с резервни муниции.

Хорхе поклати глава.

— Ни най-малко. Тези чудовища са по-здрави от пустинна камила. Ако гранатите ни подминат и ударят кораба, толкова по-добре. Да вървим, мучачос!

— Хайде, хайде, хайде! — извика Миньо без никакво предупреждение. Двамата с Нют започнаха да стрелят като пощурели, обсипвайки с гранати празното място пред машината.

Томас усети внезапен прилив на адреналин. Двамата с Бренда заеха позиции вляво и вдясно от Хорхе и хукнаха едновременно. Във въздуха имаше толкова дим и електричество, че почти нищо не можеше да се види. Томас стреля няколко пъти в движение, Бренда стори същото. Вляво и вдясно отекнаха трясъци.

— Бягай! — кресна Хорхе.

Томас ускори крачка. Краката му сякаш бяха подпалени. Кинжали от ярка светлина прорязваха хангара във всички посоки, куршуми звъняха в металните стени, димът се стелеше като гъста мъгла. Той бе втренчил поглед в берга, до него имаше не повече от десетина крачки.

Почти бяха успели, Когато една граната удари Бренда в гърба, тя извика и падна. Лицето й се блъсна безпомощно в бетонния под, тялото й се обгърна от електрическа мрежа.

Томас изкрещя уплашено името й и спря, след това залегна долу, за да не е толкова видна мишена. По тялото на Бренда продължаваха да пълзят синкави пипала, от дрехите й се вдигаше дим. Томас лежеше по корем, на няколко крачки от нея. Започна да я приближава пълзешком.

Нют и Миньо очевидно не бяха пропуснали катастрофалната промяна на събитията и изоставиха предварителния план. Хукнаха към него, като не спираха да стрелят. Хорхе бе достигнал берга и бе изчезнал през люка, но се показа отново, като стреляше с различен гранатомет — гранатите избухваха в ослепителен огън там, където попадаха. Неколцина пазачи изкрещяха, обгърнати в пламъци, и останалите побързаха да отстъпят пред тази нова опасност.

Томас чакаше нетърпеливо на пода до Бренда, проклинайки неспособността си да й помогне. Знаеше, че ще трябва да потърпи, докато се укротят електрическите заряди, преди да я задърпа към берга, но не беше сигурен, че ще му стигне времето. Лицето й бе пребледняло до неузнаваемост, от носа й течеше кръв, от устата й — слюнка. Гърдите й продължаваха да подскачат конвулсивно. Очите й бяха разширени и в тях се четеше мъка и ужас.

Нют и Миньо стигнаха до тях и се проснаха на пода.

— Не! — извика им Томас. — Продължавайте към берга! Прикрийте се зад люка. Изчакайте ни да тръгнем и тогава открийте огън. Дръжте онези приковани към земята, докато се приберем при вас.

— Няма време за това! — извика в отговор Миньо. Той сграбчи Бренда за раменете и дъхът на Томас секна — Миньо потрепери и по тялото му плъзнаха синкави светкавици. Но енергията явно бе намаляла, така че той успя да се изправи и да задърпа Бренда зад себе си.

Томас я подхвана през раменете, а Нют я улови за краката. Тримата забързаха приведени. Хангарът бе един малък свят от трясъци, викове и святкащи отблясъци. Един куршум облиза Томас по крака, той усети остра болка и почувства стичащата се топла кръв. Няколко сантиметра встрани и щеше да окуцее за цял живот или да изгуби смъртоносно количество кръв. Той нададе гневен вик и напъна мускули.

Миньо извърна лице към него, имаше изтерзан и уморен вид, докато влачеше Бренда. Томас реши да рискува, насочи с една ръка гранатомета назад и стреля напосоки, а с другата ръка помагаше да носят Бренда.

Най-сетне стигнаха подножието на входа. Хорхе се спусна по металната платформа и подхвана Бренда. Обувките им кънтяха върху металната повърхност на платформата.

Нют отново бе открил огън и продължи да стреля, докато не му свършиха гранатите. Томас гръмна още веднъж и неговият гранатомет също изщрака на сухо.

Пазачите в хангара явно бяха осъзнали, че времето им изтича, защото се втурнаха към кораба, като стреляха безпорядъчно.

— Няма време за презареждане! — извика Томас. — Да изчезваме!

Нют се обърна и изкатери рампата. Томас го последва по петите. Тъкмо бе прекрачил прага, Когато нещо го удари с пукот в гърба. След миг той почувства изгаряща болка и тялото му бе обгърнато от хиляди малки мълнии. Тупна по гръб, претърколи се назад и се спря на пода на хангара. Тялото му продължаваше да потръпва в конвулсии, пред погледа му се спусна пелена.