Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Не може ли да престанем с тия мачовски изпълнения? — Бренда завъртя очи. — Трябва да решим какво ще правим.

Томас не можеше да повярва колко дълбоко го бе засегнала постъпката на Тереза и на Пържитиган. Ако неговата група бе успяла да обезвреди пазачите, нямаше ли първо да претърсят целия комплекс за другарите си. И защо Тереза бе поискала да си тръгне? Да не би със спомените й да е изплувало нещо, което не е очаквала?

— Няма какво повече да му мислим — каза Нют. — Трябва да се измъкнем и ние оттук — той посочи един берг.

Томас бе напълно съгласен с него. Обърна се към Хорхе:

— Наистина ли си пилот?

Мъжът се захили.

— Дяволски си прав, мачо. Един от най-добрите.

— Защо тогава те пратиха в Обгорените земи? Не си ли ценен за тях?

Хорхе погледна към Бренда.

— Където е Бренда, там съм и аз. Не ми се ще да го признавам, но в Обгорените земи ми се видя по-примамливо, отколкото туканка. Смятах го за нещо като ваканция. Оказа се малко страшно, ама…

Зазвуча аларма и в същия миг отново екна познатият страховит писък. Сърцето на Томас подскочи — звукът бе по-силен в хангара, отколкото в коридора, и отекна от стените и тавана.

Бренда ококори очи и се обърна към вратата, през която бяха влезли. Томас завъртя глава да види какво е привлякло вниманието й.

Поне десетина облечени в черни униформи фигури нахлуха през широко отворената врата с насочени оръжия. И веднага откриха огън.

Някой сграбчи Томас отзад за ризата и го дръпна силно наляво, той се олюля, спъна се и падна зад сандъка в мига, Когато хангарът се изпълни с трясък на строшено стъкло и електрически пукот. Над сандъка прелетяха няколко обгърнати в мълнии гранати. Едва се изгубиха от погледа, Когато в дървената стена се заби дъжд от куршуми.

— Кой ги е освободил? — извика Миньо.

— Точно сега не ми е до това! — изкрещя също с цяло гърло Нют.

Всички бяха залегнали зад сандъка, притиснати плътно един към друг. Изглеждаше невъзможно да отразят атаката от тази позиция.

— Всеки момент ще ни излязат във фланг — предупреди Хорхе. — Трябва да отвърнем на стрелбата!

— Значи си с нас, така ли? — попита го Томас.

Пилотът погледна към Бренда и повдигна рамене.

— Щом тя ви помага, значи и аз. И ако не сте забелязали — те се опитват да убият и мен!

Томас изпита облекчение въпреки ужасната ситуация. Сега поне имаха шанс да се измъкнат с някой от берговете.

Канонадата за миг се поуспокои и Томас чу забързани стъпки и пресекливи команди. Ако ще оказват съпротива, време бе да действат.

— Какво ще правим сега? — попита той Миньо. — Този път ти командваш.

Миньо го изгледа с присвити очи и кимна отривисто.

— Добре, аз стрелям надясно, Нют наляво. Томас и Бренда, вие ще откриете огън над сандъка. Хорхе, ти разузнай чист ли е пътят към берга. Стреляй по всичко, което се движи. Пригответе се.

Томас коленичи, извърнат към сандъка и готов да се изправи по сигнал на Миньо. Бренда бе приклекнала до него, с два пистолета в ръце, вместо гранатомет. Очите й пламтяха.

— Решила си да светиш маслото на някого? — попита я Томас.

— Не. Ще се целя в краката. Но никога не знаеш дали няма да улучиш някого случайно.

Тя му се усмихна и Томас осъзна, че я харесва все повече.

— Добре! — извика Миньо. — Сега!

Всички се раздвижиха едновременно. Томас се изправи и вдигна гранатомета над сандъка. Стреля, без да рискува да се оглежда, и едва след като чу гранатата да избухва, надзърна, за да потърси конкретна цел. Един мъж се прокрадваше към тях през помещението, Томас се прицели и стреля отново. Гранатата удари мъжа в гърдите и избухна в познатите синкави мълнии, запращайки го на пода. Тялото му се загърчи в конвулсии.

Хангарът се изпълни с писъци и изстрели, придружени от непрестанния пукот на електрически заряди. Пазачите падаха един след друг, тези, които уцелваше Бренда, се улавяха за ранените си крака. Останалите отстъпиха и затърсиха прикритие.

— Обърнахме ги в бягство! — извика Миньо. — Но няма да е задълго. Сигурно не са очаквали, че ще сме въоръжени. Хорхе, кой е твоят берг?

— Онзи там — посочи Хорхе далечния ляв ъгъл на хангара. — Това е моето вярно бебче. Не ми трябва много време, за да го приготвя за полет.

Томас погледна накъдето сочеше пилотът. Голямата товарна врата на берга зееше отворена, Томас я помнеше добре от бягството им от Обгорените земи. Беше като метален език, опрян на пода, в очакване по него да изтичат пътници. Изглеждаше толкова подканяща.