Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Арсеналът е на път за хангара — отвърна тя. — Но вероятно се охранява.

— Виждали сме и по-лоши неща — обади се Миньо. — Ще стреляме, докато ги обезвредим всичките. Или те обезвредят нас.

— Ще си пробием път през тях — заяви решително Нют. — Ще се справим с всички тия гадове.

Бренда посочи един коридор, който тръгваше от приемното.

— Нататък — рече тя.

Четиримата извървяха няколко коридора, озарени от неизменната мъждукаща червена светлина. Никъде не срещнаха съпротива, само от време на време мярваха по някой метален бръмбар острие да трака по пода недалеч от тях, но животинките изчезваха от погледа им с присъщата им бързина. Миньо се опита да гръмне една от тях, но не уцели и едва не обгори Нют, който извика гневно и ако се съдеше по ядния израз на лицето, с мъка се сдържа да не отвърне на огъня.

След близо петнайсет минути тичане стигнаха арсенала. Томас спря в коридора, изненадан от широко зеещата врата. Изглежда, рафтовете вътре бяха натъпкани с оръжие.

— Това е то — рече Миньо. — Няма съмнение.

Томас се досещаше какво има предвид. Той беше на същото мнение.

— Някой ни е устроил клопка — промърмори.

— Сигурно е така — съгласи се Миньо. — Изведнъж всички изчезват, вратите са широко отворени и оръжията ни чакат непокътнати. Навярно ни наблюдават чрез металните си животинки.

— Няма съмнение, че тази работа намирисва — добави Бренда.

Чул гласа й, Миньо се обърна.

— Откъде да сме сигурни, че ти не си с тях? — попита той.

— Мога само да се закълна, че не съм — отвърна тя уморено.

— Нямам представа какво се случва.

Томас трябваше да се съгласи неохотно с идеята на Нют

— цялата тази история с бягството им приличаше на предварително подготвено и режисирано упражнение. Отново ги бяха превърнали в лабораторни мишки, просто щъкаха из различен лабиринт. Можеше само да се надява, че греши.

Нют пристъпи в арсенала.

— Погледнете това — извика той.

Когато Томас влезе вътре, видя, че Нют сочи една празна секция на стената.

— Вижте очертанията в прахта. Съвсем скоро оттук са взели нещо. Може би дори през последния час.

Томас огледа помещението. Имаше доста прах, дори се усещаше във въздуха, но петната, които Нют сочеше, бяха съвсем чисти. Приятелят му беше прав.

— И какво значение има? — попита зад тях Миньо.

Нют се обърна.

— Не можеш ли сам да си го обясниш, сбръчканяк такъв! Миньо трепна. Изглеждаше учуден и ядосан.

— Ей, Нют — намеси се Томас. — Успокой малко топката. Зная, че сме го загазили, но защо се гневиш на нас?

— Ще ви кажа защо се гневя. Правите се на големи мъже и ни разкарвате по тия коридори сякаш сме пилци на заколение. А Миньо не може да направи и една крачка, без да попита кой крак да използва.

— Виж какво, сбръчканяко — озъби се Миньо. — Ти си тоя, дето се мисли за гений само защото видя, че пазачите са взели нещо от арсенала. То пък голямото откритие! Замълчах си, за да не те дразня, дето си мислиш, че си видял преди нас очевидното! Следващия път няма да съм толкоз тактичен.

Томас не сваляше очи от лицето на Нют. То имаше изтерзан, почти отчаян вид.

— Съжалявам — промърмори унило Нют. После излезе от стаята.

— Какво беше това? — прошепна Миньо.

Томас не знаеше какво да мисли. Дали пък Нют не бе започнал да губи разсъдък от болестта? За щастие, в този момент се намеси Бренда:

— Момчета, пропускате нещо важно.

— Какво е то? — попита Миньо.

— Тук е имало двайсет или трийсет пушки и гранатомети, а сега са изчезнали. Съвсем наскоро. През последния час, както смята Нют.

— Е, и? — попита Миньо.

Бренда обърна ръце с длани нагоре, сякаш отговорът се подразбираше.

— Пазачите идват тук само ако трябва да заменят нещо или искат да използват други оръжия, освен гранатометите. А гранатометите са тежки, не можеш да ги използваш едновременно с друго оръжие. Къде тогава са оръжията, които са оставили в замяна?

Миньо бе първият, който предложи обяснение.

— Може би са знаели, че ще се случи нещо подобно, и не са искали да ни избиват. Защото, доколкото разбрах, тези гранатомети само те зашеметяват за известно време.

Бренда поклати глава.

— Не. Пазачите по правило винаги са въоръжени с гранатомети. Няма логика да дойдат тук, за да си вземат нови. Каквото и да смятате, целта на ЗЛО не е да избива хора. Дори Когато вътре нахлуят побърканяци.

— Побърканяците и преди ли са прониквали тук? — попита Томас.

Бренда кимна.