Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Идват — посочи Томас. Отново осъзна, че положението им не е никак розово. Никой нямаше да им позволи да напуснат безпрепятствено сградата. Кой знае с колко пазачи разполагаха.

Миньо изтича при вратата и зае позиция до нея.

— Няма откъде другаде да влязат.

Звуците от коридора се усилваха — пазачите приближаваха.

— Нют — рече Томас. — Застани от другата страна на вратата. Двамата с Бренда ще стреляме по първите, които влязат. Вие ще поемете следващите отстрани, сетне се измъквате в коридора. Ние ви следваме отзад.

Те заеха позиции.

Изражението на Бренда бе смесица от гняв и вълнение. Томас застана до нея, стиснал здраво гранатомета. Даваше си сметка колко е рисковано да й се доверят. Беше лъган от почти всеки в тази организация и знаеше, че не бива да подценява ЗЛО. Но само благодарение на нея бяха стигнали дотук. Пък и ако смяташе да я държи край себе си, не биваше да се съмнява в мотивите й.

Появи се първият пазач, мъж, облечен с познатия черен костюм, но носеше друг тип оръжие — по-малко и по-тънко. Томас стреля, видя как гранатата се удря в гърдите му и го отхвърля назад, обгърнат в искри и обхванат от конвулсии.

Отзад стояха още двама души — мъж и жена — с насочени дула.

Миньо реагира, преди Томас да успее. Той сграбчи жената за ризата и я дръпна към себе си, след това се завъртя и я блъсна в стената. Тя успя да стреля, но металната топка се разби в пода и хвърли ярки отблясъци чак до тавана, без да засегне никого.

Бренда стреля в мъжа и го уцели в крака. Дребни, ярки светкавици обгърнаха тялото му и той тупна в коридора. Гранатометът падна до него.

Миньо обезоръжи жената и я накара да коленичи. Сега той държеше гранатомет, опрян в главата й.

Четвърти мъж нахлу през вратата, но Миньо изблъска оръжието му встрани и го удари в лицето. Мъжът рухна на земята, притиснал лицето си с окървавени ръце. Сякаш се готвеше да каже нещо, но Нют го доближи и го простреля в гърдите. От толкова кратка дистанция гранатата издаде съскащ звук, преди да избухне в тялото му. От гърлото му се изтръгна мъчителен вик.

— Онзи бръмбар острие ни следи от самото начало. — Нют кимна към дъното на стаята. — Да се махаме, че сигурно ще дойдат още.

Томас се обърна и видя един дребен метален гущер да клечи в ъгъла, с блещукащи, червени очички. После погледна към вратата, която бе опустяла. Попита жената, която Миньо държеше на прицел:

— Колко още има? Колко ще дойдат?

Тя мълчеше и Миньо я сръчка с оръжие в лицето.

— Има най-малко петдесет на смяна — побърза да отговори жената.

— Къде са тогава? — попита Миньо.

— Не зная.

— Не ме лъжи! — кресна Миньо.

— Ние… станало е нещо друго. Не зная какво. Кълна се.

Томас я изгледа внимателно и не пропусна страха, изписан на лицето й. Или отчаяние? Изглежда, казваше истината.

— Нещо друго? Какво?

Тя поклати глава.

— Зная само, че извикаха част от нас в друга секция.

— И нямаш представа защо? — попита Томас с нескрито съмнение. — Трудно ми е да повярвам.

— Кълна се.

Миньо я сграбчи за ризата и я изправи на крака.

— Ще вземем тази приятна дама за заложник. Да вървим.

Томас го спря.

— Нека Бренда мине отпред — тя познава мястото. След това ще съм аз, после ти с новата ни приятелка и накрая Нют.

— Все още не чувам никого, но не бива да се бавим. Хайде — подкани Бренда, надзърна в коридора, сетне излезе бързо навън.

Томас избърса потните си длани в панталоните и стисна гранатомета. Бренда бе тръгнала надясно и той я последва. Чу другите да вървят зад него, един бърз поглед го увери, че Миньо се справя добре със заложницата, макар тя да не изглеждаше особено щастлива от развитието на нещата.

Стигнаха края на първия коридор и свиха наляво, без да спират. И този коридор бе досущ като предишния, с бежови стени, завършващ с двойни врати. Кой знае защо тази гледка го накара да си спомни последния коридор в лабиринта, точно преди Скалата, където тримата с Тереза и Чък бяха побягнали към изхода, докато останалите се сражаваха със скръбниците, за да им дадат малко време.

Когато наближиха вратата, Томас извади от джоба си картата на Плъха.

Заложницата се опита да го спре.

— Не бих го направила! — извика тя. — Предполагам, че от отсрещната страна чакат поне двайсет пушки, готови да ви изгорят живи в мига, Когато вратата се отвори. — В гласа й се долавяше отчаяние. Но от друга страна — възможно ли бе ЗЛО да са толкова уверени в силата си, че да са оставили неохранявани места? Едва ли разполагат с повече от двама пазачи за всеки от младежите. Ако имаха и по толкова.