Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Томас и приятелите му трябваше да открият Хорхе и берга, но също така трябваше да намерят и всички останали. Той се замисли за Пържитиган и Тереза, Не смяташе да ги изоставя само защото бяха предпочели да си получат обратно спомените.

Спря пред вратите и се обърна към Нют и Миньо.

— Имаме само четири гранатомета и най-добре да повярваме на думите й. Готови ли сме да продължим?

Миньо доближи контролното табло, като теглеше жената със себе си.

— Ти ще ни отвориш вратата, за да можем да се съсредоточим върху твоите приятелчета. Застани точно тук и не прави нищо, докато не ти наредим. И гледай да не объркаш нещата. — После се обърна към Томас. — Откриваме стрелба веднага щом вратата се открехне.

Томас кимна.

— Аз ще приклекна. Миньо, наведи се през рамото ми. Бренда ще застане отляво, а Нют отдясно.

Томас се наведе и опря дулото на гранатомета в цепнатината, където се събираха вратите. Миньо се наведе над него и направи същото. Нют и Бренда заеха позиции.

— Отваряме на три — нареди Миньо. — А ти, госпожице, внимавай. Побегнеш ли, един от нас ще те гръмне. Томас, брой.

Жената извади мълчаливо картата.

— Едно — започна да брои Томас. — Две…

Той спря, колкото да си поеме дъх, но преди да успее да проговори, зазвуча аларма и светлините угаснаха.

Томас премигна в опит очите му да свикнат с тъмнината. Сирените виеха с оглушителна сила.

Усети, че Миньо се надигна и се върти около него.

— Жената изчезна! — извика. — Не мога да я намеря.

Още докато произнасяше тези думи, се чу силен гръм, последван от тропването на граната недалеч от тях. Електрически отблясъци озариха помещението и Томас видя една сенчеста фигура да се отдалечава по коридора, потъвайки постепенно в мрака.

— Аз съм виновен — укоряваше се Миньо, но гласът му едва се чуваше.

— Заемете позиция — нареди Томас. — Ще използвам картата на Плъха. Поставете ръце на цепнатината между вратите, за да усетите, Когато се отворят. Готови!

Той намери пипнешком контролното табло и мушна картата. Чу се силно изщракване и вратите започнаха да се отместват навътре.

— Огън! — извика Миньо.

Нют, Бренда и Миньо откриха стрелба към потъналия в мрак коридор от другата страна. Електрическите мълнии озариха помещението чак до следващите двойни врати. Нямаше и следа от хора, нито ги посрещна ответен огън.

Томас наведе оръжието надолу.

— Спрете! — извика той. — Да не пилеем муниции!

Миньо пусна още една граната, но след това всички спряха стрелбата и зачакаха електрическата буря пред тях да утихне, за да могат да влязат в помещението.

Томас заговори високо на Бренда, за да надвика шума:

— Ние сме малко закъсали със спомените. Да знаеш нещо повече, което би могло да ни помогне? Къде са хората? Защо пуснаха сирените?

Тя поклати глава.

— Честно казано, представа нямам. Явно става нещо странно.

— Обзалагам се, че това е поредното им гадно изпитание! — провикна се Нют. — Нагласили са го за нас и сега сигурно ни анализират!

Томас не знаеше какво да мисли, а и Нют не му помогна особено с предположението си.

Той вдигна оръжието и прекрачи прага. Искаше да се доберат до някое по-безопасно място, преди да угаснат и последните електрически искри. От откъслечните си проблясъци от предишния си живот той знаеше, че е познавал добре това място — жалко само, че нямаше спомен за разположението. Едва сега осъзна колко е важна Бренда за тяхната свобода. И Хорхе, разбира се — стига да се съгласи да ги откара някъде другаде.

Алармата замлъкна.

— Какво… — заекна Томас. — Какво ще правим сега?

— Онези сигурно са оглушали от този вой — тросна се Миньо. — Иначе защо ще спрат сирените?

Сиянието на електрическите заряди изчезна напълно, но в помещението замъждукаха червеникави аварийни светлини и създадоха нещо като алена мъгла. Намираха се в приемна зала с множество подвижни легла, пейки и две бюра. Нямаше жива душа.

— Не мога да разбера защо е толкова пусто наоколо — промърмори Томас, който отново бе споходен от чувството, че мястото му е добре познато. И че винаги е било пусто.

— Сигурна съм, че от доста време не са имали посетители — съгласи се Бренда.

— Томи, сега какво? — попита Нют. — Не можем да стърчим тук цял ден.

Томас се замисли. Трябваше да открият приятелите си, но още по-важно бе да намерят пътя навън.

— И така — заговори той. — Бренда, нуждаем се от помощта ти. Трябва да се доберем до хангара, да намерим Хорхе и да го накараме да подготви берга. Нют и Миньо ще останат да го пазят, а ние с теб ще потърсим нашите приятели. Бренда, да знаеш къде може да има още оръжия?