Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Пазачите го завъртяха.

— Най-добре си затвори устата — сряза го тя. — Искам да ми се довериш, както направи в Обгорените земи. За твое добро е.

Не можеше да я види, но имаше нещо в гласа й. Въпреки острите думи долавяше топлота. Дали пък не е на негова страна?

Пазачите отведоха Томас при последното легло от редицата. После жената го пусна и насочи гранатомета към него, докато мъжът го притискаше към ръба на матрака.

— Лягай долу! — нареди той.

— Не — изръмжа Томас.

Мъжът замахна и го зашлеви по бузата.

— Лягай долу! Веднага!

— Не.

Мъжът го сграбчи за раменете и го тръшна върху матрака.

— Ще стане, искаш или не, така че престани да се съпротивляваш.

Металната маска, с нейните кабели и тръби, висеше отгоре като гигантски паяк, очакващ да се впие в него.

— Няма да ви позволя да сложите това нещо на лицето ми — изстена Томас, усещайки как страхът сковава тялото му и умът му започва да губи яснотата си.

Мъжът го хвана за китките и ги притисна към леглото, след това се наведе и го затисна с тяло.

— Сложете му упойка.

Томас се помъчи да се успокои, да съхрани малко сили за момента, в който ще му се удаде възможност да избяга. Погледът му се спря на Бренда. Щом не му помага в този момент, дали това означава, че е на страната на неговите врагове? Сърцето му се сви при тази мисъл.

— Моля те, Бренда — прошепна Томас. — Не го прави. Не им позволявай да го направят.

Тя пристъпи към него и сложи нежно ръка на рамото му.

— Всичко ще бъде наред. Не си мисли, че тези хора ти желаят лошото. После ще си ми благодарен за това, което след миг ще направя. Хайде, спри да се дърпаш и се успокой.

Все още не можеше да разбере поведението й.

— Това ли е то? След всичко, което се случи в Обгорените земи? Колко пъти едва не загинахме в онзи град! След всичко, през което преминахме, нима ще ме изоставиш?

— Томас… — Тя поклати глава с натъжено лице. — Такава ми е работата.

— Чух гласа ти в главата си. Ти ме предупреди, че нещата ще станат още по-зле. Моля те, кажи ми, че не си с тях.

— Когато се върнахме в централата, след като се прибрахме от Обгорените земи, влязох в телепатичната система, защото исках да те предупредя. Да те подготвя. Не съм си и помисляла, че можем да станем приятели в онзи ад.

Ала думите й вместо да го успокоят, само засилиха душевните му терзания.

— Болна си ли от изблика? — попита той.

Тя отвърна с няколко кратки, насечени изречения:

— Само се преструвах. Двамата с Хорхе притежаваме имунитет знаем го от доста време. Ето защо ни използват. А сега се успокой. — Тя погледна към пазача.

— Хайде, давай! — подкани я ядно мъжът.

Бренда го изгледа намръщено, но не отговори. След това, за изненада на Томас, извърна глава към него и му намигна едва забележимо.

— След като ти инжектирам успокоителното, ще заспиш до няколко секунди. Разбра ли ме? — Тя произнесе натъртено думата и отново смигна незабележимо. За щастие двамата пазачи се бяха съсредоточили върху своя пленник, а не върху нея.

Томас все още беше объркан, но дълбоко в душата му се пробуди надежда. Тя явно бе намислила нещо.

Бренда се върна при шкафчето и се зае с приготовленията. Пазачът продължаваше да държи Томас за китките и пръстите му бяха посинели от липсата на кръвоснабдяване. По лицето на мъжа бе избила пот, но нямаше съмнение, че ще държи Томас, докато не бъде упоен. Жената стоеше до него с насочен към Томас гранатомет.

Бренда се обърна, стиснала в ръката си спринцовка, чийто връх сочеше нагоре. Вътре се виждаше жълтеникава течност.

— Добре, Томас. Ще го направим много бързо. Готов ли си?

Той й кимна, без да знае какво означава това, но решен на всичко.

— Хубаво — отвърна тя. — Дано да си готов.

Бренда се усмихна и се приближи към Томас, после неочаквано се спъна в нещо и полетя напред. Подпря се с дясната си ръка на леглото, но се завъртя несръчно и изведнъж върхът на иглата се заби в ръката на пазача. Бренда натисна буталото, изстрелвайки вътре съдържанието, сетне се дръпна назад.

— Какво става, мамка му! — изруга мъжът, но очите му вече помътняваха.

Томас реагира мигновено. Освободен от желязната хватка, той натисна с крака матрака и изви тяло към жената, която още не се бе съвзела от изненадата. Успя да изрита с крак гранатомета, с другия я блъсна по рамото. Жената нададе изплашен вик, полетя назад и удари силно глава в пода.

Томас се метна към оръжието, сграбчи го и го насочи към жената, която държеше главата си с две ръце. Бренда изтича при мъжа, взе гранатомета му и го насочи към проснатото му тяло.