Чайна Миевил - Морелси

Един път той дойде и поведе Шам към горния етаж вързан — китките му бяха закопчани за колан, на свой ред прикрепен към прът, който Робалсон държеше. Влакът беше модерен. Дизелов. Движеха се с по-голяма скорост, отколкото „Медис“ би могъл да постигне. Сега релсовият участък минаваше покрай брега на езеро откъм десния борд, а откъм левия — край плаващи пясъци, от които торни червеи подаваха бледите си безоки лица.

Шам оглеждаше преценяващо. Никога нищо не се знае. Седем, не, осем вагона. Два от тях — двуетажни. Екипаж навсякъде. Командна кула. Не чак толкова висока като наблюдателницата, с която беше свикнал, но телескопът, който стърчеше от наблюдателния отвор, изглеждаше мощен. „Таралеш“ не преследваше никого, не развяваше печално известния флаг с череп и гаечни ключове. Ала беше настръхнал от стърчащи дула. От специални амбразури и дупчици се подаваха оръдия и картечници. и там стоеше Елфриш. Шам потръпна.

— Е? — кресна Елфриш. Капитанът посочи. Право пред тях мижавата гора отстъпваше на пясък, добил цвета на тухла на странната светлина. — Ти това ли видя?

Ето затова го бяха извели навън — не за негово собствено добро, а за да свери пейзажа. Елфриш и офицерите му се бяха скупчили около картините на Джудамор.

Да излъже ли Шам? Да им каже ли да вървят по дяволите във въздушния ад? Да им каже ли, че мястото не е това, когато… той се вгледа, и о, да, то беше. Притаи дъх. Това бе първият образ, който бе видял през рамото на капитан Нафи. Трябваше да излъже. Да им каже „не, на съвсем друго място трябва да отидете“. Да ги отклони от дирята на Шроук?

„Слух и снимка?“ — помисли си Шам. Що за умопобъркан тип беше този Елфриш, та това да е достатъчно да го запрати през половината морелси към незнайни простори заради слабата вероятност за кой знае какво? Той можеше да е зъл и студен, и да всява ужас, но Елфриш никога не е изглеждал умопобъркан…

и не беше. Шам изведнъж го осъзна. Капитанът говореше, че нещо досега му е липсвало. Увереността в гласа му, когато опровергаваше разказаното от Шам за вътрешността на претърпелия крушение влак. Усещането, което внушаваха всичките му приказки за Шроук — не за алчност, а за недовършена работа.

„Той е бил — помисли си Шам. — Той е този, дето им е видял сметката. Този влак е нападнал Шроук.“

„О, Калдера! — помисли си Шам — Деро, Калдера… — Представи си как «Таралеш» връхлита върху влака на Шроук, сигурно тежко пострадал. Куки, изстреляни над студените релси. Абордажът, нападателите се втурват из малката железница, размахали къси закривени саби, стрелящи с пушки. — О, Калдера.“

Случайна среща по внимателно подбрания заобиколен маршрут на Шроук към дома? Елфриш сигурно е попадал на намеци за пътешествието. На свидетелства за удивителните подвизи на инженерството и издирването на останки. и е разбрал, че това не са просто номади, спомнил си е историите за рая, към който уклончивите шифровани записи в бордовия дневник намекваха, че са се приближили те, пълен с безкрайни богатства, призраците на пари, родени и умрели и все още неспечелени.

Как ли са търсили пиратите нещо да им подскаже маршрута! Опоскали са, разкъртили са, ограбили са претърпелия крушение влак. Брутално са настоявали за отговори, ако по това време някой от двамата Шроук все още е дишал. Подминали са трескаво изкопаната дупка. Нищо чудно, че Елфриш беше обсебен. и да отхвърлим всички възможни награди, тези снимки бяха упрек за него. Доказателство за провала му като пират.

Щом погледна капитана, Шам се разтрепери. Трябваше — реши той непоколебимо, загледан в Морелсите. Със сигурност трябваше да излъже.

— Нека да ти кажа защо със сигурност не бива да лъжеш — обади се Елфриш. — Защото онова, което те пази жив, са твоите насоки. Това е като списък. Слагаме ти по една чавка за всяка картинка. Имаме приблизителна представа накъде сме тръгнали, но трябва да сверяваме с теб. Дванайсет чавки и печелиш — стигаме до края. Но ако времето между две чавки твърде се проточи, тогава не печелиш и стоп. Спирка… Смърт. — Шам преглътна. — Та… Ако това не е мястото, където трябва да сме, по-добре ни кажи, та да премислим и да стигнем бързо там, закъдето сме тръгнали, защото имаш нужда да ти турим първата чавка.

— Просто знам — додаде Елфриш, — че не ти се умира, нали така?

Не, никак. Но въпреки това някаква част от Шам просто искаше да изкаже някаква абсурдна неистина, да ги накара да се понесат с рев в напълно невярна посока, докъдето можеше да ги залъгва. Дали това щеше да е славна смърт?