Чайна Миевил - Морелси

Сега благополучието ти си зависи от тебе, Шам ап Сурап. Тези… — Той разтръска изображенията. — … за тебе могат да значат нещо. На мен не са ми много от полза. За мен това са драсканици. Та онези неща, дето си ги видял?

Опиши ги.

Мъжът на име Джудамор наклони острия връх към хартията. Това бе молив. Той започна да рисува.

Той преобразуваше бръщолевенията на Шам в образи. Джудамор беше даровит. Дори и залят от страх и облекчение, Шам се впечатляваше, докато гледаше как рисунките възникват от нахвърляните сиви линии, оплетени като морелсите.

„Някой ще дотърчи да ме спасява“ — мислеше си той и описваше изображенията и спомените си за в случай, че никой не дотърчеше всъщност. През дните и седмиците, докато бе подготвял пътуването си до Манихики и уточнявал плановете си, Шам си бе припомнял подробно образите и неведнъж бе прелиствал драсканиците си. Спомняше си ги съвсем живо.

— и после на третата, да, на нея…

— Какво е това? — промърмори някакъв пират с плътен глас, втренчил се в един от оригиналите на Шам. — Птица ли е?

Шам. Никакъв художник не беше той.

— Не, това е… това е като… нещо като, като перваз, като, като… и като ръкомахаше трескаво, Шам описваше под какъв ъгъл е скалата и тъй нататък. За да оживее. Джудамор рисуваше описваното от него, а Шам коментираше и го поправяше като някой възбуден до полуда критик. — Не така, горичката беше малко по… с по-ниски дървета, така…

Всеки от тези пейзажи бе първоначално избран и замразен, защото в края на краищата беше гледка. Всеки от тях притежаваше някакво качество, някаква черта, нещо, което да го отличава от обичайните морелси и да го прави достоен за заснемане. Часове наред Джудамор рисува по описания на спомени или съзрени дигитални изображения на отдавна видени гледки. Пиратите офицери оглеждаха с наклонени глави и се търкаха по брадите. Обсъждаха това, което виждат.

— и това ли е редът?

— Виж, това тук мяза на кътче от брега на Северозападен Покой.

— Носеха се слухове за разни релсови щуротии нагоре към Ками Хами, та не може ли това да е онзи проход в планините, дето води нагоре покрай западните им острови?

Проследиха маршрут. Размишляваха с картите до тях. Дълго време, с гадаене, където се налагаше и като туряха настрана противоречията, най-добрите умове на пиратския влак възстановяваха маршрута на мъртвите изследователи. Докато, поразително, решиха, че знаят — повече или по-малко, приблизително, в най-широки граници — накъде ще поемат.

„Това и през ум не ми беше минавало — помисли си Шам. — Аз даже и пират не съм. Аз съм пиратоподстрекател.“

Ама чакайте. Вие, изучаващите морелсите, ясно, че ще имате въпроси. Вероятно ще ги ограничите до несигурните и тайнствени въпроси на железопътната теология.

Вие желаете да знаете коя е най-старата цивилизация на морелсите, коя островна държава разполага с най-стари документи и според кой календар? Какво ни казват те за световната история, за Обедните векове, за предисторията, за времената преди разпръснатите остатъци от случайно дошли на пикник екскурзианти от други светове да се добавят към трупаните с векове останки? Вярно ли, че горното небе било пълно със същите птици, дето сега летят из долното? и ако е така, какъв му е смисълът?

Ами упадъкът и рухването на империи? и човешки, и божествени империи? Ами онези богове — Схватливия Ом, Мери Ан Земекопачката, Бийчинг Релсомразеца, цялото това люпило? и преди всичко дървесината ?

Тази е ключовата мистерия. Дървесината прави дърветата дървета. Дървесината е и онова, което прави траверсите — тези трупчета, дето стоят напреки на морелските релси — траверси. Едно нещо може да има само една същност. Как тогава е възможно това?

От всички отговори на философи три се отличават като най-малко неправдоподобни.

— Дървото и дървесината са въпреки външния си вид различни неща.

— Дърветата са творения на дявол, за когото е наслада да ни обърква.

— Дърветата са призраците на траверсите, тяхно разкривено, изопачено, подобно на съновидение ехо, пораждано, когато части от морелсите биват повреждани и унищожавани. Трансовеществена материя.

Всички останали предположения са дълбоко ексцентрични. Едно от тези трите по всяка вероятност е вярно. В кое ще повярвате — това си зависи от вас.

А ние си имаме пирати, при които трябва да се върнем.

Общо взето, Робалсон носеше храната на Шам. Робалсон изчакваше Елфриш да си тръгне при кратките му посещения за повторна проверка на картинните описания, след които Шам трепереше. „Да“ — казваше Робалсон, сякаш се съгласяваше с всякаквите ужаси, които внушаваше Елфриш. Разкривяваше лицето си в насмешка, подкопана само мъничко от видимото му притеснение от страха на Шам.