Чайна Миевил - Морелси

А още минута-две след това децата на Шроук с печални лица излязоха от стаята.

— Стори ми се, че вие казахте, че татко ви е този, който… Че него съм намерил — прошепна Шам.

— Него си намерил — отвърна Деро. — Това е другият ни татко.

Съществуваха почти толкова видове семейства, колкото и скални острови сред морелсите — това, разбира се, Шам го знаеше. Съществуваха много хора, които не бяха склонни да приемат формата, предпочитана от родината им. и в тези страни, където нормите не бяха строго налагани от закона, ако тези хора бяха съгласни да се примирят с неодобрението — а беше ясно, че Шроук са съгласни — те можеха да възприемат своя собствена форма. Оттук произхождаше и тяхното странно домакинство.

— Те бяха трима — обясни Калдера. — Но татко Байро… — Тя погледна към стаята. — Той нямаше тази потребност да скитосва като татко Еван и майка ни.

— Да скитосват — повтори Шам с надеждата да му разкажат още.

— Той поддържа домакинството — обясни Деро. Зад гърба му, невидимо за него, сестра му погледна Шам в очите и безмълвно изговори думата поддържаше . — Той пише. — Пишеше , поправи го безмълвно Калдера. — Той е… разсеян. Обаче се грижи за нас. — Ние се грижим за него , изговори беззвучно Калдера.

Шам замига.

— Тук никой друг ли няма? — попита той. Как ли успяваха да се грижат за този объркан човек и за себе си съвсем самички? Хрумна му нещо.

— Знаете ли какво съм чувал? — рече той. — Чух, че съществували начини за сглобяване на изкуствени хора. От ей такива работи. — Той посочи останките. — и те можели да се разхождат и да мислят, и да вършат разни неща… — Той се огледа, сякаш очакваше, че подобна сбирщина от боклуци, бавачка от вехтории, задвижвана от странни енергии, ще се появи и ще загука на питомците си.

— Останкобот? — възкликна Деро и издаде подигравателен звук.

— Митове — рече Калдера. — Няма такова нещо. — Фигурата от метал, гума, стъкло и камък в ума на Шам изчезна сред облак от реалност и остави Калдера и Деро да се грижат за себе си и за скръбния си втори баща.

Въпреки странното чувство за общност, което го теглеше към Шроук заради тяхното прясно потвърдено със сигурност две трети сирачество — връзка, която той не бе очаквал, — и въпреки недоволството, че не е научил нещо повече от историята на възрастните Шроук, Шам не можеше да остане. Времето постъпваше, както винаги си постъпва — летеше все по-бързо и по-бързо, сякаш се носеше надолу по стръмнина. А и в действителност, призна пред себе си Шам, не беше сигурен дали Шроук не искаха да си тръгне. Че не искаха да останат сами с едничкия останал им родител.

Деро го изпрати до изхода, а Калдера отиде отново да нагледа татко Байро. Докато следваше в обратна посока стъпките си в градината, минаваше под арката от перални машини и отново навлизаше в улиците на Манихики, Шам си мислеше за разписанието на дежурствата, за доктор Фремло и за всички останали, които можеха да са наоколо, за това от чии нареждания можеше да се измъкне, а от чии — не, обзет от нетърпение да се измъкне и да посети отново Шроук. Може би тъкмо защото си мислеше за властта и за нежеланото внимание, той забеляза мъжа пред къщата им.

Той стоеше, подпрян на една стена, омотан в дълго сиво палто, по-дебело, отколкото явно изискваше температурата. Изпод широката периферия на шапката бе невъзможно да видиш лицето му. Шам се намръщи. Мъжът можеше и да гледа право в него. Със сигурност гледаше по посока на къщата на Шроук. и докато минувачите си минаваха, а светлината продължаваше да се процежда от небето, Шам го обзе увереност, че присъствието на мъжа не е случайно.

Наблюдателят, под втренчения поглед на Шам, тръгна, без да бърза, да пресича улицата. Шам печелеше време. Коленичи за кратко и заопипва обувките си. Мъжът идваше към него. Възможно най-нехайно Шам се заотдалечава. Напрегна волята си да не се оглежда през рамо, но двете петна колкото очи на гърба му там, където си представяше, че попада погледът на мъжа, го сърбяха; той не издържа и метна бърз поглед нататък. Мъжът го настигаше. Шам ускори ход. Още неизвърнал очи, Шам се натресе право в някого.

Задърдори извинения още преди да е видял в кого се е блъснал. Беше жена, толкова висока и широка, че въпреки якото телосложение на Шам сблъсъкът не я беше и помръднал. Тя го гледаше загрижено. Прихвана го над лактите.

— Ей — каза я. — Добре ли си? — Забеляза го, че гледа назад. — Онзи мъж притеснява ли те?